Парите са високоликвиден финансов актив - общоприето сресдство за размяна на стоки, използва се и като еталон за измерване стойността на други стоки. За да изпълняват добре своите функции, парите трябва да притежават определени свойства. Тези свойства са:
- предлагането да бъде ограничено
- да бъдат делими
- да бъдат трайни и лесно преносими
- да бъдат трудни за фалшифициране
- да са общоприето средство за разплащане в сделки и дългове.
Съвременните пари са декретирани пари или необратими срещу ценни метали, както е било в миналото и съвременните пари са обявени от държавата за законно платежно средство. Логично е парите да изпълняват определени функции. Тези функции са:
     1. Мярка на стойността /разчетни пари/ - имат за задача да измерят стоковите стойности и да ги превърнат в цена. Тук се въвежда и понятието мащаб на парите - всяка държава е приела със закон определено количество злато, което стои като залог срещу парите, които се емитират, определила е своя официална парична единица и я е наименувала
     2. разменна - прави търговията с реални стоки и услуги възможна без да се осланя на раменната търговия. Тоест парите стават универсално раменно средство. Тъй като те са книжни и нямат реална стойност, държавата принудително и чрез закон определя стойността на парите, като срещу тази стойност има определно златно покритие.
     3. платежно средство - кредитни пари - парите не се появяват в момента на покупко-продажбата, а в един следващ момент. Подписва се ценна книга, която съдържа номинала на полицата и срока за плащане. Дебиторът се задължава да плати в определен срок слагайки подписа си на ценната книга. В ръцете на кредитора тази полица е стока и той става дебитор с нея по отношение на трето лице. ! полица е толкова по-сигурна, колкото е по-джиросвана. Джиросването е прехвърляне на полицата от едно лице на друго, чрез поставяне на подпис на гърба на полицата.
     4. богатство - парите са финансов актив /облигация, която не носи доход/. Те могат да бъдат похарчени веднага, но полезността им зависи от това доколко те могат да запазят стойността си, защото тя намалява много бързо при инфлация и хиперинфлация.
     5. международно разплащателно /ликвидно/ средство.

Паричните агрегати представляват съвкупност от финансови активи, подредени в зависимост от тяхната ликвидност. Ликвидността на един актив представлява способността му бързо, лесно и без много загуби да се превръща в средство за размяна. Агрегатите се обозначават с М1, М2 и L. 
     М1 - състои се от банкнотите, монетите, депозитите по чекови сметки и пътническите чекове в населението. Последните две са равносилни на банкнотите и монетите. 
     М2 - състои се от М1+ спестовни влогове, дребни срочни влогове, акции по взаимните фондове от паричните пазари, репо сделките, влоговите сметки от паричните пазари. М2 не могат да се използват като средство за директна размяна, но много успешно изпълняват функцията запазване на стойността.
     L -  включва почти всички краткосрочни активи. Те всички притежават някои от характерните свойства на парите. Относително бързо ликвидни са и затова подобен тип финансови активи се включват в някои от дефинициите на парите.

Съвременните пари са кредитни пари - монети, книжни пари, безрочни банкови депозити. Книжните пари имонетите са налични пари, издават се и се представляват от Централната Банка, докато безсрочните депозити се създават от системата на Търговските Банки и представляват 2/3 от парите в в една икономика. Безсрочните банкови депозити са функция на БНП.

Процесът, в който Търговската Банка създава пари се нарича експанзия на безрочните банкови депозити. ТБ са представители на депозитните финансови учреждения. ТБ извършват два вида операции - активни и пасивни. Печалбата за банката е разликата между двата вида операции. 
Голяма част от пасива на банката са безсрочните кредитни депозити. Банката превръща пасива в актив, който е резервът на банката. Основна част от актива на банката са кредитите. Активи на банката могат да бъдат също така и ДЦК и акции на големи доходоносни компании. Теоретично пасивът на една ТБ се състои само от безсрочните банкови депозити, а активът от кредитите и резервите. АКо една ТБ превърне дадена сума паричен депозит в актив, то тя увеличава количеството пари в обръщение. Една парична единица може да премине многократно през ТБ и да съзададе "n" пъти по-голямо количество пари, като "n" е паричният мултипликатор, който показва колко безсрочни банкови депозита може да създаде една парична единица, участваща в кредитната дейност на Търговската банка. Паричният мултипликатор е равен на реципрочната стойност на задължителните банкови депозити.

Резервите на банката се състоят от:
     1. задължителни резерви - определят се със закон от ЦБ и рамерът им е подчинен на паричната политика, като по този начин се ограничава желанието на Търговските банки да дават повече кредити.
     2. свръхрезерви - определят се от мениджмънта на съответната банка и зависят от съображенията за печалба, риск и ликвидност

Всяка ТБ може да раздава кредити до размера на свръхрезервите си. Паричната маса = паричната база по паричния мултипликатор. Паричната база са само отпечатаните пари и насечените монети. При резерви 20% n=100/20=5
Количеството пари в обръщение зависи от:
- равнището на дохода - ако паричната маса се увеличава, то и дохода също ще се покачва
- равнище на цените - ако цените се увеличават и паричната маса ще се увеличава
- равнище на лихвения процент - ако лихвения процент се увеличава, то паричната маса ще намалява

Парите най-често се използват за:
- транзакции - като средство за размяна
- осигуряване - като средство за трупане на активи
- спекулации - за правене на пазара, за намиране на равновесни цени, движение на пари за печалба и получаване на печалба.
Паричната политика представлява система от мерки и средства за поддържане на определено състояние на паричната сфера, чрез което се осигурява стабилност на финансовия сектор, ефективно развитие на реалната икономика и се гарантира общото макроикономическо равновесие. Тя се разработва и се прилага от Централната банка, която дефинира нейните цели и избира средствата и инструментите за тяхното постигане. Тези цели са поддържане на висока заетост, стабилно икономическо развитие, стабилност на цените и други. Паричната политика съответства на монетарната политика и на кредитно-паричната политика.
За разлика от Търговските банки, Централната банка не е финансово учреждение. Нейните дейности са;
- монополно право на парична емисия - само ЦБ има правото да емитира и печата пари
- банкер на правителството - съхранява държавния резерв на страната и дава заеми на правителството
- определя и регулира основния лихвен процент, валутния курс на националната алута и експанзията на ТБ
- контролира финансовата система на страната
- орган за надзор върху банките и други финансови институции
       Активите на Централната банка са:
- паричните средства
- държавните ценните книжа
- вземания от банки и други финансови институции
- облигации, акции и други ЦК в оборотен портфейл
- финансови дълготрайни активи
- нефинансови активи
- разходи за бъдещи периоди
- вземания по дялови вноски
     Пасивите на Централната Банка са:
- привлечени средства от банки и финансови институции
- привлечени средства от нефинансови институции и клиенти
- приходи за бъдещи периоди
- собствен капитал

Инструментите, които Централната Банка използва за провеждане на финансовата си политика са:
- норма на задължителни банкови резерви - целта е да се регулира експанзията на ТБ. Това е изключително силен финансов инструмент и се използва рядко и предпазливо.
- дисконтна политика - регулира  лихвения % по който ЦБ отпуска кредити на ТБ. Ако ЦБ иска да намали предлагането на пари тя увеличава дисконта и обратно, ако иска да увеличи парите в обръщение тя го намалява.  ДИсконта не се ръководи от основния лихвен %, а от степента на регулация, на която са подложени Търговските банки.
- операции на ЦБ на открития капиталов пазар - покупко-продажбта на ДЦК от страна на ЦБ. Ако ЦБ иска да намали количеството пари в обръщение тя продава ДЦК, а ако иска да го увеличи, купува ДЦК. Това е типичен инструмент на паричната политика и се използва най-често.

ISLM моделът е друг типичен инструмент използван в паричната политика и той е и типичен кейнсиянски инструмент. IS - са инвестициите и спестяванията или равновесие на стоковия пазар, докато LM са реалното и номиналното търсене на пари или равновесие на паричния пазар. Целта на модела е да обясни влиянието на лихвения процент върху съвкупното търсене, а оттам и върху дохода - обяснява ефекта на изтласкването и по-пълно цялостния механизъм на паричната политика. 
IS е графичен израз на равновесните равнища на стоковия пазар при всички възможни равнища на лихвения процент.
LM е графичен израз на равновесните равнища на паричния пазар при всички възможни равнища на дохода. 
Изводите са следните:
- моделът представлява единство между стоковия и паричния пазар и дава представа за влиянието на фискалната и паричната политика върху икономиката
- IS показва онези конбинации от равнищета на лихвения процент и равнището на дохода, при които икономиката е в равновесие или по-висок лихвен% - по-ниско съвкупно предлагане. ПОстига се чрез ограничаване на инвестициите.
- LM отчита реалното търсенето на пари. То нараства с увеличаване на дохода и намалява с увеличение на лихвения процент.
- Равнището на производството и лихвения процент съвместно са определени от равновесието на стоковия и паричния пазар.
- щом производството се увеличава когато имаме свръхтърсене на стоки, а лихвения процент расте при свръхтърсене на пари, то икономиката се измества от едно равновесно равнище към друго. Понеже равновесието на паричния пазар се възстановява по-лесно от това на стоковия пазар, то приспособяването е значително по-бързо чрез изместване на кривата LM.
- Паричната политика влияе първо лихвения процент и след това съвкупното търсене.
- В класическия случай търсенето на пари е относително незвисимо от лихвения процент, защото зависи предимно от дохода. Точно тогава паричната политика е най-ефективна.