Теорията за международна търговия гласи - международната търговия е съвкупност от търговки, платежни, транспортни и други икономически отношения между отделните държави, насочени към обмяна на стоки, услуги, материални и нематериални блага. 
Международната търговия може да бъде световна - когато обхваща всички държави на планетата и международна - когато обхваща определен кръг от държави, обединени от политически, икономически, търговски или други договорености.
     Една от главните предпоставки за възникването на международна търговия е разделението на труда. Защо? Защото разделението на труда предизвиква излишъци в производството на стоки в опредлени държави, от които стоки се нуждаят народите на други държави, където се наблюдава техният дефицит. Така с времето се създава търговия между двата субекта. Това е основната причина за възникване на международна търговия, но съществуват и други, най-важните от които са:
- оскъдността и различието на ресурсите - всяка държава разполага със специфични за нея ресурси - материални, природни, трудови и други. На тази база се извършва специализацията на националното производство. Обаче, в един момент се появява еднородност на предлаганите на пазара продукти и за да се избегне това се стартира обмен на стоки между държавите с различни ресурси, което води до разнообразие на предлаганите стоки.
- вкусовете и предпочитанията на потребителите - и тъй като потребителят е БОГ, важно е да се знае какво точно иска той. Тоест прибягва се до анализиране на потребителското търсене и ако този анализ е направен добре движението на стоки и услуги от една държава в друга дава положителен резултат.

   Докато се стигне до съвременната теория за международна търговия трябва да се мине през различните разбирания за нея през вековете.
     В началото са били меркантилистите. Тяхното разбиране за международна търговия е било свързано само и единствено с външнотърговската експанзия и естествено златото. Според тях производството не е носител на богатство, а единствено обмяната и вноса на благородни метали и злато, което е и предпоставка за обществено богатство. Меркантилистите са смятали, че в никоя страна не може да се купи по-евтино и да се продаде по-скъпо в друга, ако страните са на еднакво икономическо развитие.
     Меркантилистите се изместват от класиците и техния най-виден представител Адам СМит, според който външнотърговският обмен е единствената предпставка, с оято държавата може да спечели. Неговият модел на международна търговия е доста опростен. Търговският обмен се основава на натуралната размяна, парите не са посредник в обръщението и цената на стоките се изразява в количестовто стоки, с които могат да бъдат раменени.
В труда си "Богатството на народите" Смит извежда тезата за разделението на труда като основна движеща сила на международната търговия. Той е на мнение, че държавата по никакъв начин не би следвало да се намесва в икономиката и свободната търговия, която би следвало да носи изгода на всяка една от търгуващите страни. Абсолютните предимства. Теорията за абсолютните предимства на държавите се основава на труда, като единствен фактор за производство. Според тази теория ако дадена държава може да произведе по-голямо количество стоки с единица труд от друга държава, произвеждата същото количество стока, но с повече труд, то първата има абсолютно предимство пред втората в производството на същата тази стока. Тогава, казва СМит, държавите трябва да се специализират в производството на стоки и услуги за които имат абсолютни предимства пред останалите държави, а международната търговия трябва да се основава на разяната на тези стоки. Като следствие от теорията за абсолютните предимства имаме държави, които изнасят стоки, за които имат абсолютни предимства и внасят такива, за които нямат или разширяване на световното производство.
     Недостатъкът в теорията на СМит е това, че той не отчита факта, че съществуват държави, които не притежават абсолютни прдимства в производството на каквито и да било сотки. Така тези страни остават изолирани от международната търговия и вероятно тънат в "нищета". Дейвид Рикардо вижда този недостатък на СМит и създава теорията за сравнителните предимства на държавите, която гласи, че дадена държва, не притежаваща абсолютни предимства в производстото на определени стоки, трябва да започне да произвежда стоки, за които изразходва значително по-малко количество труд и разходи, отколкото други, за които са необходими повече. По този начин тези държави могат да се включат в международната търговия и чре внос да си осигуряват блага, които да имат високи алтернативни разходи.
     Не е необходимо съществуването на абсолютни предимства и това може дасе докаже по два начина;
1. Една страна има сравнително предимство пред друга, когато в производството на една стока постига по-голяма ефективност или поне по-малка неефективност
2. Използва се концепцията за алтернативните разходи, за алтернативната цена. Ако те са по-ниски, то налице е сравнителното предимство на държавата.
     Изгодата от сравнителните предимства на държавите е следната - ако имаме две страни с различни алтернативни разходи в производството на дадена стока, то всяка от страните се специализира да произвежда стоката, за която алтернативните разходи са по-ниски. Чрез прехвърляне на ресурси и специализация в производството на стоката с по-ниски алтернативни разходи се увеличава общото производство, чрез търговия - общото потребление, а оттук и жизнения стандарт на народа на страната.
    Естествено и теорията за относителните предимства си има своите недостатъци. Един от тях е този, че дадена държава може да има относително предимство в производството на опредлена стока, но друга държава може да има абсолютно и относително предимство в произовдството на друга стока. Тогава начините за обмен на стоки между държавите се променят, зашото едната винаги остава "по-силна". 
    Съществуват и ограничителни условия за съществуването на сравнителните предимства - двете търгуващи стопанства да са стоково-парични, потенциалната икономическа структура да е еднаква, а съотношението на производителността в отделните отрасли на стопанствата да е различна.
     Критиката към класическата теория за срванителните предимства е насочена главно към тези условия, защото те са неизпълними практически. Едно от тези условия е отчитането на труда като единствен производствен фактор, без обаче да се взимат предвид промените в производсителността на труда. Така моделът става напълно статичен. Друг естествен фактор, заради който труда не може да се приеме за единствен измерител на стоките е това, че той не е хомогенен, а качествено различен.
     Моделите на Смит и Рикардо са двупродуктови и двусекторни, тоест изключително ограничени. Пропуснато е да се вземат в предвид потребителските вкусове и предпочитания, както и потребителското ттрсене. Недостатъците в техните възгледи са:
1. като фактор на производството и търговията се взима под внимание само труда и неговото отражение върху външнотърговската дейност
2. трудът е разглеждан като хомогенен фактор, който неутрализира влиянието на други групи фактори които влияят върху износа и вноса
3. допускат абсолютна мобилност на труда между раличните производства и силна приспособимост към техните потребности, което е почти невъзможно или поне много трудно осъществимо
4. не отразяват влиянието на националната парична единица, валутните курсове и възможностите на вноса и износа.

МТ е по-копмлексна маттрия отколко си мислсите:)) съчетание от теория, практика и правна регулация:))

mnogo huba6 material

научи се да пишеш бе, малоумник