Съвкупно търсене
Концепцията за съвкупното търсене заема централно място в модела на кейнсиянците. Кейнс остро критикува теоретическите схващания на класиците, според които икономиката е в състояние сама да си възвърне равновесието, когато се отклони от него. Първо, казва Кейнс, пазарната икономика не е в състояние да гарантира такова съвкупно търсене, което да реализира произведената продукция при пълна заетост и второ - равнището на заплатите не е такова, че да осигурява пълна заетост.
Съвкупното търсене представлява общите текущи разходи за покупка на стоки и услуги. За затворена икономика без участието на публичен сектор, разходите за потребление и инвестиции образуват съвкупното търсене. За отворена икономика с участието на публичен сектор, съвкупното търсене се състои от 4 елемента: потребление, инвестиции, правителствени разходи и нетен експорт.

Детерминанти на потреблението
Потреблението са разходите на домакинствата за покупката на стоки и услуги за определен период от време. Зависимостта между потребление и разполагаем доход се нарича функция на потреблението. При увеличение на разполагаемия доход се увеличават и текущите разходи, но не в такава степен. Съотношението между двете величини се описва с понятието "склонност към потребление". Средната склонност към потребление е равна на разликата между текущото потребление и текущия разполагаем доход, докато пределната склонност към потребление е равна на разликата между добавъчното потребление и добавъчния разполагаем доход. Съществуват и други фактори, коит овлияят върху потреблението. Те са:
- очаквана инфлация - ако се очаква инфлацията да се ускори, то разходите се увеличават
- очаквания за състоянието на дяловия цикъл - ако се очаква икономиката да навлезе в криза, то потреблението се свива
- данъците - увеличението на данъците свива разполагаемия доход и потреблението
- лихвения % - мотивира или демотивира потребителя да спестява. АКо лихвения % расте, по-голяма част от дохода ще отива за спестяване и така потреблението ще се свие.
- размера на богатството - нарастването на богатството стимулира населението да потребява повече и да спестява по-малко

Инвестиции
Инвестициите са поток от дълготрайни активи + добавъчни складови запаси за определено време. Тези разходи увеличават възможността ни в бъдеще да получаваме повече. Съществуват два основни вида инвестиции - фиксирани и нефиксирани. Инвестициите не са линейно свързани с равнището на дохода. Три са главните фактори, които определят динамиката на инвестициите - лихвен %, Отношението между текущите продажби и капацитета на техниката, Очакванията за обема на бъдещите продажби.

Правителствени разходи
Правителствените покупки се състоят от - разходи на правителството за покупка на стоки и услуги и трансферни плащания. И двете имат различно отношение към съвкупното търсене. Трансферните плащания не увеличават директно съвкупното търсене, а само го преразпределят от данъкоплатеца към получателя на трансфера. 

Нетен експорт
Може да е положителна или отрицателна величина и съответно да повишава или намалява съвкупното търсене.

Междунаротна търговия.
Когато се разглежда международната търговия, акцентът се поставя на съвкупното търсене в странта, а като аналитичен инструмент се ползва кривата на безразличие, която всъщност е крива изразяваща различни комбинации от две стоки, които в еднаква степен задоволяват потребителските потребности.
Преди да започне фактическата търговия, всяка страна е принудена да произвежда и потребява по кривата на производствените си възможности. Изгодата от търговията може да се опише като полезност, доставена от движението към по-висока крива на безразличие, достигната във всяка страна благодарение на търговията.  Тази изгода от търговията се състои от два компонента:
- изгода от търговия със стоки, за които страната има сравнителни предимства спрямо своя партньор и търгува при ТОТ, които са по-добри, отколкото тези на вътрешния пазар
- изгода от специализацията в производството на стоки, за които страната притежава сравнителни предимства.

Влияние на свободната търговия върху икономическия растеж.
Влиянието на свободната търговия между държавите е предмет на много анализи. И докато Адам Смит извежда теорията за абсолютните предимства на държавите, Рикардо я доусъвършества включвайки теорията за сравнителните предимства. В крайна сметка изгодата идва от свободното движение на стоки и услуги между държавите, защото става възможно потребяването на повече блага, отколкото всяка може да произведе поотделно.
Изгодата между страните не се разделя по равно, разделя  се пропорционално спрямо промените в цената, които предизвиква търговията между страните - по-голяма промяна в цената, по-голяма изгода. 
Важно е страната не само да притежава сравнителни предимства в производството на определени стоки, но и тези сравнителни предимства да се отнасят към стоки, които се отличават с по-голяма еластичност на търсене и предлагане. Ето защо в международната търговия имат значение не само обемът, но и структурата на търговския обмен. СПоред теоремата на Хекшер-Олин в резултат на свободната търговия, цените на производствените фактори се уравновесяват. Така се стига до извода, че международната търговия всъщност е своеобразен механизъм за уравновесяване на световната икономика. , за постигане на икономически растеж, възпиране на миграцията на производствени фактори.
От своя страна Столпер и Самуелсън извеждат друга теорема свързана с международната търговия и то именно влиянието й върху разпределението на дохода в националното стопанство. Влиянието на търговията върху цените предизвиква трайното им увеличение в отрасли, в които интензивно се ползват ресурси за експортно производство и това увеличава и възвръщаемостта на използваните фактори в тях. В същото време търговията намалява цената на други стоки и съответно възвръщаемостта на използваните ресурси.

Влияние на икономическия растеж върху международната търговия
Точна представа за международната търговия може да се придобие само ако тя се разглежда в динамичен апект. Теоремата на Хекшер-Олин ни дава отправна точка от къде да тръгнем, за да построим нашият анализ. Ако потребителските предпочитания в две страни, по отношение на две стоки са идентични, а всички други условия остават неизменни, относителните производствени разходи ще се определят от надареността на двете страни с фактори за производството на тези стоки. Съответно страната ще се ориентира в производството на стоки, за които разполага с повече ресурси и чиято цена е по-ниска. Това е протърговско ориентиран икономически растеж или страна определяща производството си от фактори използвани за производството на стоки за износ. Ако имаме обратния вариант, производство определено от фактори използвани за производство на стоки заместващи вноса - то тогава сме сводетели на антитърговско ориентиран икономически растеж. Протърговско ориентираният икономически растеж има двуяки последствия за благосъстоянието на страната:
1. Съвкупното производство на страната нараства, като експортното се увеличава спрямо импортното
2. цената на износа пада спрямо цената на вноса.

Мита и статичните им ефекти
Митото е косвен данък върху вноса. И именно поради тази причина, купувачът на вносни стоки заплаща повече, отколкото получава чуждия износител. Митата биват адвалорни и специфични. Статичните ефекти на митата са:
- те са приход за държавния бюджет
- те са инструмент за защита на националното производство спрямо чуждестранната конкуренция
- митата трансферират икономическо благосъстояние от потребителите към производителите и правителството.
- потребителите губят, защото потребяват по-малко, а купуват по-скъпо

Извънмитнически ограничения
Извънмитническите ограничения са едностранните действия на правителството с цел ограничаване на вноса, като се използват импортни квоти. Квотите са количествени ограничения на вноса. Ефектът им е почти идентичен с този на митата, с тази разлика, че квотата има по-силно ограничаващо влияние върху вноса, отколкото митото. Има и друга разлика - при митата прихода постъпва директно в бюджета, докато от импортните квоти се преобразува в квота-печалба. Изземва се благосъстояние от потрбителите и се преразпределя между вносителите и местните производители. 

Доброволни експортни ограничения
Доброволните ограничения са двустранни или многостранни ограничения между страните вносителки и износителки. Те са насочени към ограничаване на вноса чрез получаване на експортни лицензи, които дават правото за износ на част от квотата. Доброволните ограничения се прилагат под заплахата от едностранно въвеждане на импортна квота.

ГАТТ
Това е най-голямото търговско съглашение за регулиане на световната търговия и едновременно с това многостранна търговска система с институционални органи. ГАТТ всъщност е приемник на СТО, а СТО от совя страна е създаден на 01.01.1995 год.. Учредителите на ГАТТ са били 20 страни през 1947, а до момента вече са над 120. От 1967 България е със статут на наблюдател, а от 1996 год и пълноправен член на СТО.  Дейността на СТО е обхванала над 90% от световния търговски обмен. Очаква се облекчаване достъпа до пазарите и намаляване на митото с до 35%. Забранява се едностранното налагане на търговски санкции. От новите правила най-облагодетелствани ще са страните с експортна ориентация, тъй като им се осигурява по-широк и по-лесен достъп до нови пазари. Ощетени ще са селското стопанство и някои други производства, които досега бяха защитени от вноса и стабилно стимулирани от износа. 
Основните принципи на ГАТТ са:
- търговията трябва да се води на недискриминационна основа
- ГАТТ забранява употребата на количествени ограничения, като изключение се прави само за страните с дефицитен платежен баланс
- ГАТТ няма власт да налага своите решения, но може да поставя рамки, в които да се водят преговорите.

е правилно, а сега понятието ВТР е заместено с нетарифни мерки:))