В международната търговия понятието дъмпинг се определя с предлагането на пазара на стока на чуждестранен производител на цена, по ниска от обичайната за тази стока.  Дъмпинг се нарича още така и прдлагането на дадена стока на местния пазар, произведена от местен производител на по-висока цена, а изнасянето и на чужд пазар на по-ниска цена - това е ценова дискриминация. 
     Дъмпингът може да се прилага както постоянно така и временно. Постоянният дъмпинг в повечето случаи се определя като международна ценова дискриминация. Временният дъмпинг може да цели фалита на местни производители и увеличаване пазарния дял на фирмата, която го прилага или пък желанието й да придобие монопол на пазара, след което цените отново се вдигат.  Друга предпоставка за прилагането на дъмпинг може да е желанието за освобождаване от натрупани запаси продукция, която не може да се продаде на нормални цени.
     Наред с прилагането на дъмпинг съществува и антидъмпингово регулиране. Тези мерки имат формата на антидъмпингови мита, наложени когато:
- конкурентноспособността на чуждестранните стоки се дължи на продажбата им на цени, по-ниски от цените на същите стоки на вътрешния пазар на страната износител
- такъв експорт застрашава националната икономика с материални щети
     Механизъм на минималните цени - ако вносната стока се продава на цена, по-ниска от фиксираната минимална цена, започва антидъмпингово разследване.
     Антидъмпинговите мита обикновенно се прилагат за ограничен период от време, доста по-високи са и са насочени към точно определен източник на дадена стока или група стоки.
    
Международна ценова дискриминация
Международна ценова дискриминация се наблюдава тогава, когато една фирма е монополист на вътршния пазар и същевремнно изнася на външния, където се намира в конкурентна среда.  Дискриминационното ценообразуване е такова, че монополистът продава стоката си на вътрешния пазар на по-висока цена, отколкото я продава на чуждестранния.  Това е и дъмпингово ценообразуване. Необходими са 2 условия за да се осъществи:
- износителят да може да разграничи двата пазара тоест да не се купуват зад граница и после да се внасят обратно в страната
- еластичността на търсене на продуктите на външния пазар да е по-голяма от тази на вътрешния пазар, за да може дъмпинговата цена да е рентабилна
     Производителите обаче се чувстват засегнати от международния дъмпинг и се обръщат към правителството за защита, което поставя въпроса за протекционистична политика. 
    Въпросът за протекционизъм за защита от ценовата дискриминация може да се разглежда и като протекционизъм на местната икономика от по-евтиния внос въобще. Митата и другите търговски ограничения, като проява на протекционизъм порпинцип понижават благосъстоянието на страната, която ги налага. Загубите се дължат на заместването на вноса с по-скъпо национално производство и намаляване на потреблението заради по-високите цени. Обемът на търговията спада, нарушава се и конкурентноспособността на икономиката, поради неефективно използване на ресурсите. Протекционизмът е често чвление.  Той разширява производството в импортозаместващите отрасли на националната икономика и създава заетост. Това може да се постигне и чрез субсидии за тези отрасли.  Друг аргумент е защитата на нововъзникващите отрасли в местната икономика. Протекционизмът е нужен, за да преминат тези отрасли началният стадий на развотоето си да се утвърдят на пазара и да станат конкурентноспособни. Ограничителната търговска политика обаче, трябва да има временен характер.
    Следващият аргумент в защита на протекционистичната политика е свързан с теоремата Хекшер-Олин.  Увеличението на местното производство в резултат на търговските ограничения води до увеличение на цената на ресурсите, които се използват активно в това производстсо. 
    Търговската политика, насочена към ограничаване на вноса води до подобряване на платежния баланс на страната вносител като страничен ефект. Също така и до съображения за национална сигурност и защита на стратегически производства, намаляване на структурната безработица, защита от субсидирани чуждестранни производства, стимулиране на вътрешни разходи с цел повишаване на икономическата активност.