Митническите тарифи са официални държавни или международни документи, съдържащи списък на стоките и номиналния рамер на митата. За оформяне на митническите документи се използва специална хармонизирана система за описание и кодиране на стоките. Тази система е приета през януари 1998 год. Митническите тарифи могат да бъдат прости - едноколонни или сложни - многоколонни. За простите тарифи се предвижда едно единствено мито за вноса или износа за една от стоките по класификационната система, а за сложните тарифи - 2, 3 или повече равнища на митата, отнасящи се до отделните колони. В сложните тарифи за всяка стока по класификационната схема, размерът на митото е диференциран в съответствие с изпълнението на определени митнически и други споразумения.
Повечето от аспектите по използването а митата се определят от митническата тарифа. Обикновенно тя съдържа 2 основни елемента:
- номенклатурата на продуктите и стоките, които подлежат на облагане
- размерът на митата за отделните стоки и услуги
В зависимост от митата или от провежданата митническа политика, тарифата може да бъде специфична или стойностна. Специфичната тарифа съдържа комплексна номенклатура и трудностите по оценката на облагаемата митническа маса, типични за стойностната тарифа, не съществуват.
     В съвременните митнически тарифи се използва по-често стойностната. Въпреки нейните неудобства, тя отговаря по-добре на изискванията на съвременната икономика, в която броят на стоките и тяхната дифернцираност и сложност, нарастват постоянно. 
     В зависимост от това колко страни използват дадена тарифа, тя може да бъде автономна и конвенционална. Автономната тарифа съдържа само митото върху продукта, без значение от произхода му. Фиксирана е от националното законодателство и може да бъде променяна във всеки един момент, но въпреки това се смята за едностранчива и неадаптивна. За разлика от нея конвенционалната митническа тарифа е силно дифернецирана и се определя в съответствие с международните търговски договори и споразумения.

Митата в Митническата Тарифа
Митата са тарифни регулатори - стандартен външнотърговски инструмент. Те са вид косвен данък, с който се облагат стоките пресичащи границата на една страна. Така се превръщат в ценообразуващ фактор.  С мито се облагат стоки предназначени за крайно потребление и по този начин митата са извор на бюджетни постъпления за по-слабо развитите страни. Митническата граница е различна от държавната граница. Митото оскъпява стоките, защото се заплаща от крайния потребител чрез цената, но митнически задълженото лице всъщност е вносителят на стоката. Вносните мита се прилагат спрямо стоки, които държавата внася. При тях размерът на митото нараства пропорционално на степента на обработка на стоките.  Износните мита се прилагат спрямо стоки, които държавата изнася и размерът им е обратнопропорционален на степента на обработка на стоките. 
И тъй като митото е вид данък, с който се облагат стоките, които се внасят или изнасят, то изпълнява и определени функции като:
- фискална - обмитяването се прави с цел осигуряване на приходи за държавата при вноса и износа на стоки
- защитна - защитните функции на вносното мито са за намаляване общия обемна вноса, отстраняване или намаляване дефицита на платежния баланс, защита на нови производства и ключови отрасли на националната икономика.

Видовете мита:
     Според начина на определяне митата могат да бъдет адвалорни /% от МОС/ или специфични / 1ца обем или параметър на стоката/, както и смесени /адвалорно+специфично/
     Според икономическите функции - фискални /за стоки, които не се произвеждат от национални производители, а служат за попълване на различни фондове/, протекционистични, тактически /въвеждат се преди преговори за съкращаване на митата/, наказателни /за ограничаване на вноса от страни, които се на приятелски настроени/, изравнителни, антидъмпингови /предназначени да елиминират вноса на дъмпинг/. 
     Според правното основание за въвеждане на митата - адвалорни, договорни, преференциални /прилагат се едностранно спрямо бедни, икономически изостанали страни/ 
При прилагането на адвалорните мита, както знаем адвалорното мито е % от стойността на стоката, е важно да се определи митническата облагаема стойност. Най-общо цените могат да бъдат 2 вида:
- FOB - не включват разходи за транспорт и застраховка и това е действителната стойност на произведената продукция
- CIF - включват разходи за транспорт и застраховка - отразява действителната стойност на продукцията при нейното производство, но когато тя влиза във внасящата страна. FOB