След митата нетарифните ограничения са друго средство, с което международната търговия се отклонява от модела на свободна търговия. Нетарифните ограничения се използват за предпазване на националната икономика от външната конкуренция на вноса и имат следните особености:
- установяват се административно
- въздействат косвено на икономиката, което в редица случаи е много по-силно въздействие, отколкото въздействието на митата.
- не се регулират на международно равнище от ГАТТ в същата степен, в каквато се регулират митата

Нетарифните регулатори във ВТ са административни регулатори, въведени с нормативен акт на администрацията или правителството и действат пряко на пазара. Тези регулатори се делят на средства за ограничение на вноса и средства за стимулиране на износа.

Средства за ограничаване на вноса
- ембарго - административна забрана за внос или износ, която не може да бъде преодоляна и която се използва рядко. Прилага се когато не може да се влияе на пазарната цена на вносните стоки или поради нарушено търсене и предлагане на вътрешния пазар. Налагасе по силата на международни съглашения.
- контингенти /квоти/ - представляват лимити за внос валидни за определен момент. Обявяват се в различни мерни единици - натурално, като физически обем, стойностно - като пари и се внася при нулеви или много ниски мита. Квотите се разпределят на търгове, при система на явни предпочитания и неценова конкуренция. 
- разрешителен режим
- лицензиране - това означава, че външнотърговските операции в даден бранш или изцяло на пазара се извършват само след одобрението и издаването на съответния документ от ототризиран орган. С лицензите могат да се регулират географските направления на ВТ, като има различни видове лицези за внос и износ - открита генерална лицензия /безпрепятствен внос и износ за ограничен или фиксиран период от време/, индивидуална специална лицензия /за определена фирма, за определен срок/, открита индивидуална лицензия /внос и износ за и от точно определени страни и до точно определен фиксиран обем/. 
- валутно финансови средства 
- паратарифни ограничения - заменители на митата под формата на различни такси
- технически ограничения - санитарни, фитосанитарни и др.
- други нетарифни ограничения - увеличени митнически формалности, бюрокрация.

Значението на нетарифните ограничения нарастна особено в периода след Втората Световна война. Много страни ги използваха с цел да запазят строг контрол върху международните плащания в процеса на възстановяване на следвоенните икономики. Нетарифните ограничения се използват и като средство за изход от състоянието на обща икономическа изостаналост. От всички нетарифни бариери, най- голямо разпределение имат квотите.
Импортните квоти са количествено ограничение на обема на чуждестранната продукция, разрешена ежегодно за внос в дадена страна. Те се налагат едностранно от страната вносител и установяват лимит на физични мерни единици за количеството на стоките, които могат да бъдат внесени за определен певриод от време. Причините, поради които квотите се използват са:
- те са гарнация, че вносът няма да се увеличи, когато чуждестранната конкуренция става все по-жестока
- те са по-голяма власт в ръцете на правителството при осъществяване на икономическата политика, докато увеличаването намитата се регламентира задължително от международни търговски споразумения.
- импортните квоти облекчават регулативната функция на държавата по отношение на местните фирми и за нуждаещите се от защита отрасли.

Импортните квоти са тясно обвързани с импортните лицензи и разпределението им става по няколко начина:
- публичният търг за разпределение на квотите се прави на всеки 3 месеца, като държавата обявява  датата и мястото на което той ще се проведе.Другото разпространение на квотите е негласният търг. При него притежателите на импортни лицензи стават тези, които са дали най-голям подкуп. Следователно обществените разходи са равни на разобличаване. 
-  Система на явни предпочитания - държавата дава импортните лицензи на определени фирми без предварителна заявка за търг
- разпределение на лицензите по разходен лимит - държавата заставя конкурентите да се конкурират на неценова основа.  Единият вариянт е даване на лиценз на принципа по-рано дошъл, по-рано получил, а другият е даване на лицензи на фирми с най-високо количество производствени мощности.

Ефектът от импортната квота за местните вносители е, че ако импортните лицензи са раздадени без ограничения на местния внос, местните вносители получават правото да внасят значително количество от чуждестранните производители и те могат да го направят по световната цена.  Вносителите обаче ще продават по-скъпо, защото са получили вече правото да внесат определена квота при съответната квота - печалба.  Тя се образува от разликата между местната и световната цена.

     Общото между импортните квоти и митата е, че държавата дава ограничено количество лицензи за вноса и забранява нелицензирания внос. Ако обемът на лицензирания внос е по-малък от обема на търсене на вътрешния пазар, то квотата намалява обема на вноса. Това довежда до покачване на вътрешните цени над световните.  По тях притежателите на лицензи купуват стоки зад граница.  В този смисъл квотите са аналогични на митническите ограничения.
     Разликата се състои в това, че импортните квоти упражняват силно количествено ограничение.  Ако се иска вносът да бъде намален, гаранциа за това може да даде квотата, но не и митото, тъй като с процентната промяна на митото не може точно да се определи вличнието върху количеството на вноса. Освен това, импортните квоти са много по-ограничителни в динамичен аспект.  При митата от тях зависи равнището на цените на вносната стока на местния пазар.  Тя се покачва и стоката става по-малко конкурентноспособна.  При импортните квоти обемът на вноса е точно опредлен независимо от равнището на продажните цени.
     
Средства за стимулиране на износа
- Облекчено кредитиране на износа - крупни банки и финансови организации отпускат на износителите кредити с по-ниски лихви. Предоставя им се и гратисен период или аванс за експортно производство със срок от 2 години. Това е изключително мощно средство за стимулиране на износа.
- държавно стимулиране и застраховане на експортните кредити - обхваща както износителите, така и финансовите институции в условия, когато облекченията по плащанията са важен компонент на неценовата конкуренция по условията на доставка.
- данъчни и митнически облекчения по експорта - освобождаване от мита, данъци, таккси и акцизи, връщане на вече платени мита и данъци при износа, предоставяне на данъчни, митнически и валутни преференции на чужди инвеститори по повод повишаване на конкуренцията и експортността на местното производство
- валутни привилегии за износителите - изкупуване на валутата по по-благоприятен курс, който може да се диференцира по стоки. 
- специфични форми на експертни преференции - превилигирован достъп до производствените суровини, комунални услуги, транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи
- субсидиране на износа - подпомагане на местни производители, които продават за износ. Това са фондовете, които са най-чест източник на субсидии за държавния бюджет. Експортните субсидии източват бюджета и не могат да се ползват за никакви други цели. Така националната икономика губи 2 пъти - 1. чистия национален доход, който се изнася в чужбина в полза на чуждестранните потребители и 2. забавяне на НТП и неефективно производство. Механизмите за експортно субсидиране са пряк - трансфер на суми в полза на местни производители срещу определено количество експорт и косвено субсидиране.
Износните мита, такси и данъци могат да са стимул за експорта, ако са експортни бариери срещу суровини и материали, дефицитни в страната или които може да се изнесат като готов продукт.

Експортни ограничения
- страната може да иска да намали инфлационния ефект от изключително високото задгранично търсене. В случая ограничение означава, че на местния пазар се продават повече стоки и чрез конкуренцията ще се понижат цените им
- подобряване ТОТ на страните
- странта желае да консервира определени мощности
- страната може да иска да ограничи експортното специализиране на суровини, от които зависи собствената им преработвателна промишленост
- по политическа причина за наказание да се ограничи експорта към странта, която традиционно е зависима от него.

Експортните ограничения се договарят и налагат от страната износител, а импортните квоти, едностранно от страната вносител
Експортните субсидии се плащат на фирмите износители заради експортната им активност или на чуждестранния потребител на експортни стоки. Формите на субсидии са:
- директно плащане - субсидии на експортни кредити
- скрито субсидийно намаляване на различни видове данъци. Осъществява се чрез прехвърляне на доход от задгранични поделения на компанията-майка по облекчен режим.
     От Ес произтичат два вида преки последици за националната икономика:
- ефект от ТОТ - води до намаляване на задграничната цена на експорта
- ефект на експортния доход - от ЕС изгода имат производителите в експортните отрасли и заетиоте в тях работници.
     Независимо от тези евентуялно неблагоприятни последици промишлено развитите страни насочват огромни суми за преструктуриране на експортните си отрасли.

komentar1t s1 go biva no za ni6to ne ni pomogna prooe t1po ha ha ha