Субсидиите са противополони на данъците тъй като целта им е финансово подпомагане на фрими за експортната им активност или подпомагане на чуждестранни потребители на експортна пордукция.Субсидиите имат широк спектър на действие - от директните плащания в парична форма до намалените данъчни облагания.
     Този резултат не се постига без опрделено бреме за страната износителка. Първо субсииде са разход, който се поема от обществото и второ, цената по която чуждестранните потребители купуват стоката е по-ниска от световната.
     Експортната субсидия има два непосредствени стопански резултата - ефектът "terms of trade" и ефект на дохода. Освен че намалява експортната цена на външния пазар, тя влошава националните условия на търговия. СТО строго забранява експортните субсидии на промишлени стоки.  Експортната търговска политика обикновенно е насочена да подпомага износа, но в много случаи правителството ограничава експорта и мотивите за това могат да бъдат икономически и политически.
- страната може да желае да намли инфлационния ефект от голямото чуждестранно търсене. Ограничавайки експорта, предлагането на стоките на вътрешния пазар нараства, което понижава или поддържа цената, която плащат местните потребители.
- ограничаването на експорта може да намали предлагането на световния пазар, а оттам цената на стоката да се повиши, което подобрява условията на търговия за износителя
- страната може да желае да съхрани оскъдното количество или да избегне физическия недостиг на експортния продукт
- мотив за ограничаване на експорта е желанието да се развиват промишлени отрасли, които са зависими от експортните суровини. Ограничаването на износа на суровини гарантира на местната промишленост необходимите ресурси и поддържа ниски производствени разходи.

Това е загуба от производствто, аналогична на загубата в резултат на митническата политика, защото страната вносителка е заместила вносни по-евтини стоки с местни по-скъпи. Този резултат подсказва, че еквивалент на печалбата от местното производство и заетостта може да бъде реализиран както чрез вътрешни субсидии, така и от импортни ограничения, но при използване на субсидиите, загубите на благосъстояние, асоциирани с намаляване на потребление могат да бъдат избегнати.