Законът за митниците урежда устройството и организацията на митническата администрация и  извършваната от неговите органи дейност. Тази дейност се изразява в надзор и контрол на вноса, износа и транзита за, от и през Република България, събиране на митнически сборове, прилагането на административно-наказателни разпоредби и разследвания на престъпления в случаите предвидени в наказателно-процесуалния кодекс. Митническия надзор е сбор от действията на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически контрол.
     Митническия режим обхваща тарифните регулатори, либерализира договореностите на БГ със СТО, ЕС, ЕАСТ и ЦЕФТА, както и със страни, с които имаме сключени двустранни договори за свободна търговия. Етапите на международна икономическа интеграция са:
- преференциални търговски съглашения - намаляват се митата във взаимната търговия
- зона за свободна търговия - премахват се митата във взаимната търговия
- митнически съюз - взаимната търговия е безмитна и имат единна митническа политика и тарифа
- общ пазар - свободно движение на производствени фактори
- икономически и валутен съюз - най-високото равнище на интеграция
- страните членки хармонизират данъчните и валутните си политики
- чрез наднационални органи провеждат единна данъчна и валутна политика и въвеждат единна валута Еврото
    Либерализацията на митническия режим става с въвеждането на нов закон за митниците на 01.01. 1999 год, който заменя стария от 1960та год. В България това е отразено с документите - закон за митниците, правилник за прилагане закона за митниците, митническата тарифа. Тези документи отразяват понятията, характеристиките, процедурите и документите от митническото законодателство на ЕС. Тези промени са:
- Промени в митническата администрация начело с агенция Митници. За първи път е въведено понятието митнически агент, който е посредник между фирмите вносителки и износителки и митническите органи. Митническата организация извършва митнически надзор, митнически контрол, събиране на митнически сборове, прилага административно-наказателни разпоредби. 
- Новият закон за митниците отменя митническата регистрация на фирмите посредством ЕИК кода

Митният сбор е равен на митото. Митническата стойност при внос е основата за определяне на импортните мита. Начините за определяне на митническата стойност са:
- цената, която е фактурирана + всякакви допълнителни разходи  направени от купувача до българската граница, ако не са включени в цената
- договорената стойност на идентични стоки
- цената на сходни стоки
- по единична цена
- калкулират се разходите за производство и пласмент
Митническата стойност при внос се обявява в декларацията за стойност, в която могат да се опишат максимум до 3 стоки. Тъй като повечето страни нямат износни мита, митническата стойност при износ се взима като база за изчисляване на някои такси.
Митническата стойност и други вземания от държавата се изчисляват в чужда валута и се заплащат в лева по специален курс за митнически цели.
Митническата тарифа изпълнява две основни функции - фискална и защитна. Определя се ежегодно с постановление на МС и представлява схема за обмитяване на стоките или пропускането им през граница без заплащането на мито. В повечето държави обект на обмитяване е само вносът, но в бедните страни се обмитява износа, защото това е средство за попълване на държавната хазна и защита за изнасяне на природни богатства и ресурси. Експортните мита са фискални. 
Стоките в митническата тарифа са класифицирани по груби посредством 3 критерия:
- произход на стоките
- предназначение на стоките
- степен на преработка
Митническите тарифи още се делят на прости или едноколонни и сложни или многоколонни. Видовете мита могат да бъдат - адвалорно мито, специфично мито, комбинирано мито и двустепенно или това е квотата на съответното мито, намалено или нулево мито. 

При митническата тарифа на българия се обмитява само вноса, на стоки от ЮЛ и ЕТ, тя е двуколонна и отговаря на изискванията на СТО, ЕС и Международния митнически съюз, също така стоките са групирани в 22 раздела и 99 глави. В МТ на Република България са включени 10606 тарифни позиции - групи, стоки, подгрупи и отделни стоки. Стоките са разделени в групи обозначаващи се с 4 цифри, подгрупи със 6 или 8 цифри и отделен номер на стоката с 9 позиции, името на стоката се записва точно както е в МТ, а за фармацефтичните изделя се пише и латинското наименование.  В първата колона на МТ на РБ са поместени конвенционалните мита, които са по-ниски, защото са образувани на принципа на най-облагодетелстваната нация. Във втората колона са автономните мита - те са още по-ниски от конвенционалните и се предоставят от БГ на най-бедните страни. В третата колона на МТ на РБ са най-бедните страни, на които Б-я е предоставила безмитен внос. По отношение на вноса от страни-членки на ЕС, митническите преференции са отразени в съответните споразумения с ЕС, ЦЕФТА< ЕАСТ и др.  По отношение на трети страни обаче, обмитяването става след удвояване на конвенционалните мита. 

Някои абревиатури:
ТК - означава тарифна квота и се слага след наименованието на стоката. Съдържа се в задната част на МТ за съответната година и вносът в рамките на тази тарифна квота е с по-ниски мита или е безмитен
АТК - автономна тарифна квота. Вносът при нея е за конкретна стока и за точно опредлен период от време и е свързана с дефицит на стока от първа необходимост.

Освен митата имаме ДДС при внос и износ. 
При внос ДДС се събира за всички стоки, независимо дали фирмата е регистрирана по ДДС или не. Ако е, тя има право на данъчен кредит срещу ЕАД, фактура и платен данък. ДДС се изчислява накрая, след като са определени митния сбор, акцизът, таксите и др.
ДДС при износ - износителите имат гратисен период от 45 дни. Зачуждестранни ФЛ е въведено възстановяване на ДДС от 2 години, а от 2003 е въведено такова и за чуждестранни ЮЛ. ДДС е косвен и многофазен данък.

Закон за акцизите.
Също като ДДС и акцизът е косвен данък, но разликата е, че той е еднофазен. Акциз се плаща независимо дали фирмата е регистрирана по закона за акцизите. Най-често акцизните стоки са луксозни стоки вредни за здравето. Акциз се плаща само при внос, но не и при внос. При някои акцизни стоки се използва и бандерол - той доказва платения акциз и се осигурява от ТУДА - използва се само при алкохол и тютюневи изделия. 

Митнически направления
Митническите направления могат да бъдат поставяне на стоката под някои от 9те митнически режима или внасяне на стоката в свободна зона или свободен склад, реекспорт на стоки извън митническата граница на БГ, унищожаване на стоки и изоставяне на стоки в полза на държавата. Разликата между зоната и склада е само в размера на площта. От няколко години само в БГ в зоните и складовете не ползват митнически преференции тютюневите изделия, спиртните напитки и горивата. 
     За унищожаване на стоки и изоставянето им в полза на държавата, стоките преминават под митнически режим "редовен внос" и в тяхната цена се включват митническия сбор и всички задължения към държавата. Търговете се организират от агенция митници, а ако спечелилите търга организират незабавен реекспорт на стоките, те не плащат митен сбор и други вземания от страна на държавата.

Митнически режими
В българия вече се въведе и електронно подаване на документите за поставяне под митнически режим и също така се въведоха митнически режими, които дават преференции на българските фирми вносителки - режим с отклонено плащане.
- активно усъвършенстване - внос на чуждестранни продукти в БГ, които се преработват до готова продукция тук и задължително се реекспортират в страната вносителка в договорен срок. Готовите продукти не могат да се реализират на вътрешния пазар. Има две възможности - или стоките са напълно освободени от митническо облагане, или се облагат по нормален ред, а след доказване на изпълнени задължения, митническите плащания се възстановяват.
- Временен внос - внос на чужди стоки в БГ с цел да бъдат реекспортиране без да търпят каквато и да било преработка.  Срокът е 2 години, като за този период вносът може да бъде безмитен, като за някои стоки се въвежда частично освобождаване, а за всеки календарен месец се заплаща единна митническа ставка 5% върху митническата стойност.
- пасивно усъвършенстване - извършва се временен износ на български стоки в чужбина, които се преработват там до готова продукция и тя трябва да се внесе обратно в Б-я най-късно до 1 година. Готовите продукти се връщат като компенсация за износ като - реимпортираните стоки могат да бъдат изцяло освободени от митнически сборове или да се обложи с митнически сбор само новосъздадената продукция в чужбина
- митническо складиране - внос на чуждестранни стоки, коит престояват в специални митнически складове, без да се плащат митнически сборове.  Стоките се намират под митнически контрол, могат да престоят неограничен период от време и да бъдат преработвани със знанито на митническите власти.  Складовете са обществени и частни. И при двата складодържателят носи солидарна отговорност със собственика на стоката.
- обработка на стоки под митнически контрол - внесени чуждестранни стоки се преработват на българска територия, като задължително готовата продукция трябва да бъде реализирана на вътрешния пазар. Обмитяването става на части според включването на вносните стоки в производствения процес.
- транзит - преминаване на чуждестранни стоки през територията на България без да бъдат обмитявани. Бива входен, изходен, директен, транзит в страната. Стоките не се обмитяват, но се изискват гарнации, които много често са равни на дължимата сума за митнически сборове. Когато стоката напусне страната обезпечението се възстановява.

Това бяха митническите режими. Сега малко за митническите документи. Те са:
- митнически манифест
- митническа декларация за стойност
- митническа декларация ЕАД - единен административен документ
- карнет ТИР - не се заплащат митни сборове и други задължения, не се изисква обезпечаване за дължими суми, облекчени са митническите процедури по обработка на документите, не се извършва митнически контрол върху стоките на граница
- карнет АТА - отнася се за временен внос, износ и транзит на стоки и е вод гаранционен митнически документ.  Отнася се за всички видове транспорт, стоките могат да преминават свободно всяка граница на страните, подписали конвенцията.  Само 6 вида стоки обаче могат да се възползват от карнет АТА - материали за панаири и изложби, търговски мостри, пощенски пратки, транзит на стоки, професионални материали, материали и консумативи в сферата на културата.
- сертификат за произход на стоката - стокови, немитнически документи, които служат за обмитяване на стоките. Въз основа на стоките се ползват митнически преференции. Осигуряват се от износителя и носят преференции на вносителя. Сертификатите биват:
     1 общ - задължителен е, придружава стоките, но не носи митнически преференции и предпазва от проблеми на митницата.
     2. сертификат за произход форма А - използва се при търговия с развиващи се страни, на които Б-я едностранно дава митнически преференции, на развиващи се страни при които едностранно вносът е безмитен - САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Русия - които ни третират като развиваща се страна и ни предоставят такива митнически преференции едностранно
     3. сертификат за произход на текстилни изделия
     4. сертификат за движение на стоките
     5 LT сертификат - валиден е за една година

Чакай малко... само за информация - ние вече година и нещо сме страна членка на ЕС, т.е. нямаме митническа политика, или поне не собствено. 90% от нещата които чета тук са в архивите вече и ги четат само историците!!!

Моля да ми отговорите на няколко въпроса :
1.С какъв режим се закрива "пасивно усъвершенстване"?
2.Под какъв режим трябва да се въведат стоки намиращи се в свободна зона,предназначени за продажба в БГ?
Благодаря.