Външнотърговската дейност е една от стратегиите за навлизане на нови пазари. Тя е най-старата, най-разпространената и най-семплата форма на международни контакти. Външната търговия представлява съвкупността от връзки на междунаровните партньори в последния стадии на възпроизводствения процес. 
Преди да излезе на чуждестранния пазар една фирма трябва да се утвърди на собствения си, национален пазар, като по този начин печели доверието и на чуждестранните партньори. Следващата стъпка е фирмата да създаде дълготрайна връзка с чуждестранните партньори, което ще облекчи бизнес контактите. Фирмата трябва да се стреми и към тясна специализация и да е наясно с мотивите за излизането на чуждия пазар.  Изборът на чуждия пазар се избира посредством няколко критерия:
- поглъщателни способности на пазара
- перспективност на чуждиа пазар
- разходи за навлизане на чуждия пазар
- рисковете, които той носи
- конкретни предимства, които предоставя
Като цяло чуждите пазари са пазари на купувача.
ВТД се контролира чрез икономически и административни регулатори. Икономическите са данъци, акцизи, мита, лихвен процент и други, докато административните биват квоти, лицензи, сертификати, стандарти субсидии и други. Във всяка една страна обаче се комбинират тарифните и нетарифните ограничения, като при добра пзарна конюктура по-голямо значение имат тарифните ограничения, а при лоша нетарифните.
Във всички развити пазарни страни ВТД е претърпяла процес на постепенна либерализация. Тя  е преминала през 2 етапа - между 30те и началото на 80те години или това е периода на държавния монопол и вторият период е от средата на 80те нататък. Вторият период е период на преструктуриране, приватизация на държавни предприятия, въвежда се указ номер 56, с който се отменя държавния монопол върху ВТ, а с приемането на ТЗ и ЕТ могат да извършват външнотърговска дейност. 
Либерализацията на ВТД се изразява в следното:
- Външнотърговската политика се либерализира на принциопа на суверенитета /всяка страна може свободно да търгува и да разполага със своите ресурси/, чрез принципа на равноправието, принципа на взаимната изгода и доброволност, принципа на най-облагодетелстваната нация.
- нормативната база се модернизира с приемането на закон за банките и кредитното дело, който дава право да се създават ТБ с различна форма на собственост; чрез либерализация на митническия режим и либерализация на ВТ режим. По същото време бяха ратифицирани споразуменията с ЕС и ЕАС за двустранни спогодби за създаване на закон за свободна търговия.
- създаде се модерна инструментална система за ВТ - парламент и законодателна власт, изпълнителна власт.
- започна да се изгражда модерна система за информационно обслужване - СТИВ, БТПП и БСК, бизнес центрове, които БГ изгражда в чужбина, браншови асоциации
- започна да се изгражда и финансово-кредитна система която да стимулира ВТ и преди всичко кредита по износа. 
- отпаднаха повечето лицензионни режими
- облекчи се процедурата по регистриране на фирмите, които се занимават с ВТД.
     Организацията на ВТД зависи от изграждането на модерна институционална система и органите и организациите на международния пазар - СТО, МВФ, Световната Банка, Международните панаири и други.
     Фирмите във ВТД се класифицират според собствеността /държавна, частна, общинска, кооперативна/, според предмета на дейност /производствени със самостоятелно ВТД звено или международна компания/, посреднически /от свое име за своя сметка, от свое име за чужда сметка и др./, според принадлежността на капитала /национални, чуждестранни, смесени, международни/.
Разликата между дъщерната фирма и филиала е такава, че филиалът се занимава само с реализацията на продукцията на фирмата, докато дъщерната фирма има юридическа и икономическа самостоятелност, а фирмата майка само координира продуктовата и пласментната й стратегия.
Към международните компании спадат също така и офшорните компании и транснационалните компании. 
Българското законодателство позволява на фирмите да осъществяват ВТД с посредници, когато фирмите са малки по обем, сделките им са на случайна основа, стоките им са потребителски и предлагат една и съща продукция на един и съши пазар. Организацията на ВТД с фирма посредник може да бъде външнотърговско дружество, специализирана външнотърговска организация, смесени фирми, търговски представителства, консорциуми или търговски къщи.
Другият начин за осъществяване на ВТД според българското законодателство е самостоятелно провеждане на търговия. Това се случва когато фирмата е голяма по обем, външнотърговските сделки са с постоянен характер, фирмата предлага диференцирана продукция на много пазари или на един чуждестранен. Тогава тя включва собствено ВТ звено в структурата си. Прави го чрез дивизионален, географски, продуктов, функционален или матричен модел.
- Дивизионалния модел се използва от фирми без опит в международната търговия с цел  защита на международния пазар. Състои се от подзвена, като всяко от звената се занимава с управление на продуктите, управление на пласмента и управление на рекламата, а външнотърговския отдел е пряко подчинен на ръководството.
- Географския модел се използва, когато фирмата има по-голям обем външнотърговска дейност, излиза на много пазари едновременно, а организацията и управлението на ВТД се осъществяват от звена, диференцирани по географски принцип. Модела се състои от фирма с функционални звена, като към всяко звено има подзвено за отделния географски район, което се занимава с продукт, пласмент, реклама.
- Продуктовия модел се използва, когато ВТД на фирмата е значителна по обем и диференцияцията на ВТ звена е по продукт или група продукти. Продуктовите звена са подзвена на звено маркетинг. Географския и продуктовия модел се използват, когато фирмата търгува с потребителски стоки.
При тези два модела фирмата трябва да разполага със собствена пласментна мрежа
- Функционалния модел се използва, когато фирмата не е гъвкава и не може да реагира адекватно на промените на пазара. Използва се когато ВТД е малка по обем и е със случаен характер.
- Матричния модел е най-новият и най-модерният. Използва малко на брой висококвалифицирани професионалисти, занимаващи се с много дейности едновременно, което води до по-висока интензивност на работа, по-високо заплащане на специалистите, екипа е млад и  амбициозен, фирмената тайна се пази добре. Единственият проблем при този модел е, че заради малкия екип и многото дейности, които извършва всеки кадър, често възникват конфликти.