Международния бизнес на фирмите се намира в най-пряка зависимост от валутната политика на страната, от прилагания валутен режим и от валутния контрол. Във връзка с това се налага стопанските ръководители да познават отлично валутния закон и да следят промените във валутните разпоредби на страната. С въвеждането на валутния борд обезценяването на лева се спря и поне официално стана по-устойчив. Известно е, че обезценяването на националната валута стимулира износа, стига чуждестранните пазари да позволяват това.
     Първият етап и началото на реформите у нас в тази насока се поставят с постановление номер 15 на МС от 1991 год. Облекчават се сделките и операциите с валутни ценности, въвежда се плаващ курс на лева, формира се междуфирмен и междубанков монопол и пряко държавно регулиране на сделките с чуждестранна валута, частично се възстановяват валутните резерви на страната, главно с  външно финансиране, започва преход на частична вътрешна конвертируемост на лева. 
     Първият процес е частична или вътрешна конвертируемост. Тя означава, че българските фирми могат да извършват своите плащания в чуждестранна валута, но местната не се котира и не се търси на чуждестранния пазар. Към такава вътрешна конвертируемост се преминава чрез въвеждане в дългосрочен план на редица мерки  - либерализация на търговията, прекратяване на валутния монопол на ЦБ, гарантиране на чуждестранната валута за международни разплащания, разрешен износ на печалбата на чуждестранни инвеститори, сближаване на официалните цени с тези на черния пазар.  При пълната конвертируемост както ЮЛ, така и ФЛ могат да раменят чуждестранна валута в левове и обратно и това се случва както на местния пазар, така и на чуждестранния. Покупко-продажбата отново е свързана с документиране пред банките от необходимостта за плащания в чуждестранна валута. 
     През "98 - "99 година Б-я изяви желание да се включи към член 8 от МВФТака започва и втория етап от либерализация на валутния режим в БГ. България обеща да на въвежда повече ограничения върху валутния си режим без разрешение на МВФ, да ускори неговата либерализация и да премине към пълна конвертируемост на лева. 
     Новият валутен закон, който влезе в сила от 2000 година урежда 7 вида дейности:
- сделки и плащания между местни и чуждестранни лица
- задгранични преводи и плащания 
- сделки с чуждестранна валута по занятие
- сдлеки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, техния износ, внос и преработката им
- износ и внос на левове и чуждестранна валута в наличност
- събиране и поддържане на статизстически данни за платежния баланс на страната
- упражняване на валутен контрол
Режимът е свободен за суми до 5000 лв и се регстрира в БНБ за суми над 5000 лв. 
На регистрация в БНБ подлежат още:
- сделки с ценни книжа на паричния и капиталовия пазар, емитирани от чуждестранни лица
- сделки сдялови участия в дружества, които са чуждестранни лица
- всички производни на инвестициите от предходните две точки
- сделки за предоставяне на финансови кредити между местни и чуждестранни лица
- сделки за откриване на влогови сметки на местни лица в банки
- сделки за даване на обезпечение от местно лице за обезпечение на задълженията му към чуждестранно лице или обратното.
     Пли плащания от 5000 до 20 000 лева или валутната им равностойност, тези плащания се регистрират в съответната ТБ. За сделки над 20000 лева или валутната им равностойност, обслужващата ТБ трябва да предостави на БНБ документи за необходимост от извършване на превод или плащане към чужбина.
     Чуждестранните ФЛ могат да изнасят левове или валута както следва
- до 5000 лева или валута без деклариране
- над 20 000 лв или валутната равностойност свободно след деклариране пред митническите органи
- извън случаите от предходните две - с разрешение на БНБ
- износът на валута и левове с пощенски пратки е забранено

Източниците на информация за платежния баланс са:
Всички ЮЛ и ЕТ, които са длъжни на всяко тримесечие да се отчита пред БНБ за финансовите си задължения към чужбина
- Всички ФЛ са задължени всяка година да се отчитат пред БНБ за задълженията си към чужбина
- ТБ събират и предават към БНБ инфо за преводите и плащанията към чужбина
- митническите органи предоставят инфо за търговските кредити, за финансовите лизинги между местни и чуждестранни фирми
- БНБ следи прехвърлянето на ДЦК между местни и чуждестранни лица
     Регистрите за тази информация са 3
- Регистър на преките инвестиции от чужди лица в Б-я и на български граждани към чужбина
- Регистър на недвижимите имоти, придобити от чужди лица тук и българи в чужбина
- Регистър на финансовите задължения на български лица към чужденси

Валутният закон за първи път определя статута на финансовите къщи и обменните бюра. Финансовата къща е търговец, който извършва по занятие сделки с чуждестранна валута и по безкасов път. Обменното бюро е търговец, който извършва финансови сделки по занятие само в наличност.  Те са на регистрационен режим в МФ пяко към бюрото за финансово разузнаване. Не издават бордера, а разширени фискални бонове - отразява се името и ЕГН или ЕИК, сумата на сделката, курса на сделката.