Либерализацията на външнотърговския режим на България обхваща 3 етапа:
1. Първият етап е до 1988 година, когато в България съществува държавен монопол върху външнотърговските сделки и държавен валутен монопол и сделките  са извършвани изцяло от държавни предприятия. Въпреки това обаче, за всяка една сделка съответното предприятие е трябвало да получи лиценз от Министерството на външните работи.
2. Вторият етап започва с приемането на указ 56 - отпада държавния монопол само върху външната търговия. ЮЛ получават правото да осъществяват самостоятелно външнотърговските си сделки.
3. Третият етап започва с приемането на Търговския закон. Продължава либерализацията и ЕТ получават правото да осъществяват външнотърговски сделки.
     - изградена е институционална система за управление на ВТ
     - създадена е нормативна база за управление на ВТ
     - създадена е система за стимулиране на ВТ и за информиране на българските вносители и износители.

     Институционалната система включва парламента, министерството на икономиката, министерския съвет, министерството на финансите, отрасловите министерства, търговско промишлената палата, ветеринарно-медицинската служба, банките, застрахователните компании и други.
     Нормативната база - това са закона за митниците, новият валутен закон, пълната либерализация на външнотърговския режим, закона за банките, закона за ДДС, закона за акцизите, закона за чуждестранните инвестиции, закона за данък печалба и други.
     За информационното осигуряване са създадени десетки СТИВ, десетки бизнесцентрове в големите градове, където имаме активна външнотърговска дейност. За стимулиране на външната търговия се създаде БАЕЗ, въведе се съдебна регистрация на фирмите, регистрация към НОИ, по БУЛСТАТ, по ДДС, по закона за акцизите, митническа регистрация, данъчна регистрация, социално и данъчно осигуряване, регистрация в търговско-промишлената палата.
     Външнотърговският режим обхваща дейностите на ЮЛ и на ЕТ, както и административните регулатори - специфични и общи, специфичните са свързани с международните споразумения. Външнотърговският режим се определя ежегодно от Министерския съвет и се публикува като постановление на МС в Държавен вестник. Промени могат да настъпят по всяко време и тогава ВТ се променя като се променят списъците със стоките и квотите или пък се отменят наложените забрани и ограничения и се въвеждат нетарифни мерки. Те се отнасят за стоки, чийто износ или внос подлежат на регистрация, стоки за чийто износ или внос се изисква разрешение, български стоки, за чиито износ или внос са определени квоти по международни споразумения, стоки за чиито износ се събират експортни такси и стоки за чиито внос се предприемат защитни мерки, както и стоки, за чиито износ и внос има забрана.
     Според изискванията на ЕС, България трябва да прилага и доброволни износни ограничения и на минималните експортни цени, под които не може да се изнася. Българаските износители са задължени да спазват тези ограничения и да не изнасят на по-ниски цени или в противен случай се налагат санкции. 
     Външнотърговският режим на БЪлгария за 2002 година включва:
- регистрационен режим
- разрешителен режим
- квоти
     Регистрационния и разрешителния режим са обвързани с квоти за конкретни стоки, като техният брой е силно ограничен. Регистрационния режим е свързан със събирането на статистическа информация и легализирането на удостоверенията става за 24 часа в съответното министерство.  Разрешителното удостоверение се издава за 5 дни в съответното министерство и се отнася за вноса, износа и реекспорта на стоки, за които българското законодателство изисква фирмите да имат разрешение.  Лиценза е валиден за срок от 3 месеца след издаването му, като всяка фирма може да претендира за дял от 35% от квотата, за да не се стига до монополизиране на външнотърговската дейност. Разпределението на квотите става от Министерството на икономиката, като то обявява търг или конкурс и условията се публикуват в Държавен вестник и някои големи ежедневници.  Критериите за получаване на дялове от квоти обаче са различни - за износ на българска продукция те се подреждат в низходящ ред както следва: относителен дял на българските суровини, материали и други в стойността на изделието предназначено за износ, цена и срок на експедиция, гарантираност на плащането, реализиран износ на подобна продукция в предходни години.
     Външнотърговските документи биват - митнически, стокови, застрахователни, транспортни.
     Митническите документи са митнически манифест, декларация за стойност, митническа декларация, Карнет ТИР и Карнет АТА. 
     Стоковите документи биват - експортна фактура, проформа фактура, консулска фактура, спецификация, опростена спецификация, сертификати /за количество, за качество, за произход форма А, за произход/текстилни изделия/, за щрих код, здравни сертификати/.
     Застрахователните документи са застраховки срещу загуби, повреди и други. Лондонският застрахователен институт разработва някои основни клаузи - клауза А осигурява пълно застраховане, клауза В ограничено, клауза С-минимално. ИНКОТЕРМС изисква застраховане по клауза С, като документите са застрахователна полица и генерална застрахователна полица.
     Транспортните документи биват - товарителница, варант - складови свидетелства и свидетелство за залог.