Наред с тарифните и нетарифните ограничения за защита на националното производство от конкуренцията на вноса, повечето страни организират системи за стимулиране на външната си търговска дейност. Тези системи обхващат информационното осигуряване, предоставянето на данъчни облекчения, финансово-кредитното подпомагане, застраховането на експортните кредити и други. Експортно/импортното кредитиране се извършва по 2 линии:
- вътрешно кредитиране извършвано изключително от Търговските банки
- международно кредитиране

Експортното кредитиране или дотацията е финансова помощ, която се отпуска от държавата или от стопански орган за износа на определени национални стоки, чиято цена е по-висока от международната.
Експортната премия е безвъзмездна парична помощ, отпускана от държавния бюджет на производствени и външнотърговски фирми, за стимулиране на производството им и техния износ.

Има няколко вида международни кредити в зависимост от различни фактори. Международни кредити в зависимост от кредитополучателя могат да бъдат:
- кредити по износа
кредити по вноса
Според формата на кредита:
- стокови
- валутни
Търговският кредит е краткосрочен и служи за финансиране на доставките на износителя до вносителя. Той може да бъде фирмен или банков. 
Международния кредит се отпуска в основната конвертируема валута и сумата му е размерът на капитала, предоставен на кредитополучателя в стокова или парична форма. Обикновенно кредитът се предоставя в няколко последователни части - транша, а срокът зависи от целевото му предназначение.  Цената на кредита е сумата на всички разходи, които длъжникът изплаща във връзка с получаването, ползването и погасяването на кредита. 
Функциите на кредита са:
- Мобилизиране, разпределение и използване на временно свободни парични средства или капитали, които придобиват характер и качество на допълнителни финансови ресурси или на допълнителна покупателна сила
- опосредстване и ускоряване реализацията на стоковите капитали
- капиталообразуваща функция
- подпомага и ускорява концентрацията и централизацията на производството на капитала
- създава кредитни средства на обръщението - съкращаване на чистите разходи
- емисионна функция

Видове кредити
- банков кредит - форма на кредитиране, при което единият от субектите е кредиторът - банката. Това е и основната форма на кредитиране днес
- облигационен кредит - оформя се срещу облигации, които длъжникът предоставя на кредиторите си. Изплаща се под формата на лихва до настъпване падежа на облигацията.
- поличен кредит - основание за него е търговският кредит, който се оформя срещу издаване на полица. От датата, на която полицата се преодставя на банката, до датата на падежа й, банката събира лихва, която се нарича сконто и се удържа от предоставения кредит.  Чрез сконтирането й притежателят на полицата предварително получава ценовата й равностойност.
- Контокорентен кредит или овърдрафт - краткосрочен кредит, който финансира оборотния капитал на фирмата и осигурява текущия платежен оборот. Не трябва да се използва за инвестиционни цели.
- ломбарден кредит - кредит срещу залог на движими вечи и ценности, които лесно могат да се прехвърлят в налични пари. Специфична форма на ломбардния кредит е репортният кредит - отпуска се на борсови посредници срещу залог на борсови ценни книжа.
- ипотечен кредит - залагане на недвижимо имущество срещу кредит. Ако длъжникът не може да погаси заема, банката придобива права и възможност да се разпорежда с ипотекирания имот, с оглед да осигури своето вземане. Обект на този кредит са жилища, нежилищни и неземеделски имоти, земеделски и неземеделски земи, кредит на фермери срещу залог на недвижимости и други.
- акцептен кредит - вид гаранция. С акцепта върху менителницата и други платежни документи банката гарантира платежоспособността на своя клиент-платец.
- авалов кредит - при получения оборот. Бенефициентът на полицата може да има съмнения за платежоспособността за задълженото по полицата лице и да поиска гаранция по линия на аваловия кредит.
- рембурсен кредит /наложен платеж/ - превозвачът или преносвачът се задължава да инкасира стойността на дадена стока от получателя й. Инкасираната сума на транспортираната стока превозвачът предоставя на изпращачът на стоката. Рамбурсният кредит може да бъде банков и телеграфен. 

     В търговската сделка, в зависимост от това кой получава кредита, имаме кредит по вноса и кредит по износа. Когато кредитът е предоставен от единия участник в сделката, на другия, то тогава имаме фирмен кредит. Фирменият кредит по износа се предоставя под формата на аванс.
     Класическият начин за оформяне на кредитните отношения между 2 фирми е менителницата на срок, издадена от износителя срещу вносителя или запис на заповед, издадена от вносителя в полза на износителя. Менителницата дава възможност да се обвърже предаването на собствеността върху стоката с оформянето на кредитно вземане на износителя и кредитно задължение на вносителя - той получава стоково-разпоредителните документи след акцепта му на менителницата или след издаване на записа на заповед.
     Финансирането на кредитите, които всеки от участниците в сделката предоставя  на другите, може да бъде осигурено от търговски банки на вътрешния финансов пазар на фирмата-кредитор, без да се свързва с конкретната сделка.

Фирмени кредити по износа и по вноса.
Предоставянето на международен търговски фирмен кредит е свързано с взимането на две решения от страна на фирмения кредитор:
- Дали е необходимо да бъде предоставян кредит на даден потенциален клиент
- И ако да, то трябва ли да има лимит този кредит и какъв да бъде той.
Кредитният лимит е максималният обем на кредита, който ще бъде предоставен на клиента еднократно. Желателно е кредитният лимит да не бъде стабилен, а да бъде преразглеждан постоянно в зависимост от опита  и промените в пазарните условия.
Кредитните условия, предлагани на клиента определят времето до изплащането на дълга.  Под кредитен период се разбира най-често времето от датата на издаване на фактурата до датата на плащането по нея. 
     Когато търговският кредит се предоставя от фирма износител на фирма вносител, той е в стокова форма, във вид на продажба на стоки с отсрочване на плащането им. Погасяването се извършва от вносителя в определен срок в парична форма. Предоставянето на кредита може да стане по открита сметка или чрез менителница. С получаването на търговските документи вносителят я акцептира и връща на износителя. Износителят от своя страна може да задържи тратата до падежа й или да я продаде на пазара, за да получи предварително вземането си. 
    Когато фирмата вносител кредитира фирмата износител, търговският кредит е в парична форма, а се погасява с поръчаните от вносителя стоки. Това е потребителски аванс - фирмата вносител финансира производството и подготовката на стоките за износ.

Банкови кредити по износа и по вноса
Международния търговски банков кредит има по-голямо приложение в международната практика. Отпуска се от банките в парична форма на различни кредитополучатели.  За разлика от фирмения кредит не обвързва кредитополучателя с определен клиент и е по-евтин, защшото основният елемент на цената на кредита ел ихвата.
     Банковият кредит за финансиране на износа се нарича експортен кредит. Обект на кредита могат да бъдат:
- производството и подготовката на стоките за износ
- стоките на склад в страната на износителя
- стоките на склад в страната на вносителя
- продадени, но неплатени стоки
Във всички тези случаи кредитът се предоставя в текущ порядък. Основната форма на банковият кредит по износа е сконтовият кредит. Банката сконтира менителницата на износителя до определена сума,  но не поема кредитния риск от неплащане на вносителя при настъпване на падежа. По силата на регресен иск той се насочва към издателя на тратата.
     Освен на износителите банките предоставят краткосрочни кредити и на вносителите от своите страни или от други страни за откриване на акредитиви и за извършване на плащане в чужбина. Формите на банкови кредити по вноса са акцептен кредит и акцептно-рамбурсен кредит. 
     ВЪншнотърговските сделки са поставени постоянно на различни по сила и обхват рискове. Затова е наложително във външнотърговските договори да се включват валутно-финансови клаузи. Тяхното предназначение е да защитят максимално интересите на страните по сделката срещу съответните рискове в хода на изпълнението й. 
     СЪществуват няколко метода за предпазване от риск - предотвратяване, разпределение, компенсиране, прехвърляне. Възможностите за защита срещу валутни рискове предлагат:
- изборът на валута - важно за износителя е да не получи по-малоценен валутен еквивалент от този, който е договорен по време на сключване на сделката. За вносителя е важно да плати повече реални вални валутни ценности в сравнение с договорените.
- включването в договора на клаузи, насочени срещу валутни рискове при по-значителна промяна на валутния курс
- антиинфлационна осигуровка срещу фактическото намаляване на постъпленията във валута от експорта на стоки и услуги.
     Специални операции за финансиране и застраховане на износа:
Краткосрочно финансиране на износа:
- Експортен факторинг - СЪчетаване на финансиране на търговския експортен кредит с поемане на кредитния риск, произтичащ от чуждестранния вносител при краткосрочни кредити. Договорно оформяне на сделката, при което износителят продава на определена фирма-фактор всички свои бъдещи вземания от износа за 1 или повече страни в рамките на определено време. Факторингът е изкупуване на менителница, издадена от износителя срещу вносителя и акцептирана от последния, от фирмата фактор, но без право на регресен иск към износителя.  Ефектът от факторинга е в няколко направляния - Износителя веднага получава своите вземания, без да чака длъжника. Когато  факторът купува едно парично вземане, той поема и риска, че може да не получи парите си от длъжника - купувайки паричното вземане, факторът го управлява - автоматично поема всички счетоводни услуги, финансови съвети и други, свързани с плащането. Към експортен факторинг прибягвват износителите на нетрайни продукти и на потребителски стоки с дълъг срок на ползване, регулярно доставяни на едни и същи купувачи.

Средносрочно финансиране на износа
Разширяването на търговията с инвестиционни стоки увеличава търсенето на средносрочни кредити. Финансирането на средносрочен кредит е трудно, тъй като освен по-големите суми, се увеличава и кредитния риск в следствие на по-дългите срокове. За ТБ се увеличава риска на ликвидността, произтичащ от краткосрочния характер на техните пасиви, който ограничава възможностите им да се  ангажират със средносрочни активи. Средносрочно финансиране е създаването на на специализирани финансови компании. По този начин те разделят средносрочното кредитиране на краткосрочната си кредитна специализация, а в същото време запазват механизма, по-който се извършва самото финансиране - сконтирането на търговски менителници, които вече са със срокове до повече от една година. 
Експортно форфетиране - за разлика от факторинга, където вземанията са краткосрочни, при форфетирането сроковете по вземанията са от 6 месеца до 5 години. За разлика от специализираното частно застраховане на експортните кредити, при форфетирането се покрива на 100% кредитния риск.
     Експортното форфетиране е покупка на вземане от износа на стоки без право на регрес спрямо износителя - продавач на вземането. В този случай риска се носи от форфетьора - купувач на вземането. Форфетирането е средносрочно финансиране на износа чрез сконтиране на менителницата, издадена от износителя, акцептирана от вносителя, но без право на регрес спрямо издателя.  Всяко форфетируемо задължение трябва да бъде гарантирано под формата на авал или на безусловна и неотменяема банкова гаранция. При форфетирането покупката на трата се осъществява авансово с дисконт на лихвата за целия кредитен период.  По този начин износителят превръща своята кредитна операция по търговската сделка в плащане в брой. Форфетирането се прилага по финансирането на износа на стоки с производствено предназначение със срок на кредитиране няколко години.

Експортен лизинг
Форма на финансиране на износа на инвестиционни стоки чрез склщчване на договор за средносрочна или дългосрочна аренда. Износителят, който иска да получи пари по сделката в наличност, продава оборудването си на лизингова фирма, а тя от своя страна сключва сделка с арендатора за даване под аренда на придобитите от нея машини.  След изтичане на договора за аренда, арендаторът връща наетото оборудване или продължава арендата /оперативен лизинг/ или го купува на намалена цена /финансов лизинг/. При транзитен лизинг тримата участници в сделката са от различни страни.
     ДЪржавната намеса при насърчаване на износа се изразява в:
- без предоставяне на държавни гаранции за покриване на рискове от вноса - класическа схема за застраховане на експортни кредити в развитите страни. Застраховането се извършва с индивидуална и генерална застрахователни полици. 
- държавата покрива част от лихвата на експортните кредити
- пряко държавно финансиране на експортните кредити

Средства за стимулиране на износа:
- облекчено кредитиране на износа - крупни банки и финансови инвестиции отпускат на износителите кредити с по-ниска лихва
- държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити - обхваща фирмените и банковите кредити и цели да създаде допълнителни стимули не само за износителите, но и за финансово кредитните институции в условията, когато облекченията по плащанията са важен компонент на неценовата конкуренция по условията на доставка.
- данъчни и митнически облекчения за експорта - освобождаване от мита, данъци и такси, връщане на вече платени  данъци и мита при износа, предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестранни инвестиции по повод повишаване конкурентноспособността и експортността на местното производство
- валутни привилегии за износителите
- специфични форми на експортни преференции
- субсидиране на износа на местни производители, които произвеждат за износ.
Експортното субсидиране се използва от страните за получаване на валутни приходи, с които да обслужват международните си финансови задължения с настъпил падеж. Друга цел на експортното субсидиране е дъмпинг на определен пазар и стремеж за звладяване на значителен и траен пазарен дял. Механизмите са пряк и косвен дъмпинг. Прекият е трансфер на суми в полза на местните производители срещу реализиране на определено количество експорт. Косвеният - ускорена амортизация, предоставяне на държавни кредити с ниски или нулеви лихви, предоставяне на материали, енергоносители на занижена цена и други
- Износни мита, такси и други.