Какво представлява пазарът? 
Пазарът е абстрактна концепция за търговско приспособяване на купувачите и продавачите към силите на търсенето и предлагането.
Пазарът е стимулатор - той кара хората да предлагат стоки и услуги срещу определен доход и обратно, именно този доход им носи оскъдни блага. Както производителите, така и потребителите взимат решенията си независимо едни от други, но пазарът е този, който обединява техните решения, който ги координира. Ето затова може да се твърди, че пазарът е абстрактна концепция за търговско приспособяване на купувачите и продавачите към силите на търсене и предлагане.
Пазарът може да бъде малък, задоволяващ нуждите на определена част от обществото, но пазарът може да бъде и сложно институционализирано, високо компютъразириано животно, на което двете страни никога не се срещат при извършване на покупко-продажбите. Такива са стоковите и фондовите борси например. Различно е, когато говорим за автомобили или луксозни стоки като яхти да речем, там купувачът и продавачът са в тясна комуникация лице в лице. Независимо, обаче, какъв е по обхват пазара, той се дели на две основни групи - пазар на стоки и услуги и пазар на производствени фактори. 
И тъй като основните движещи сили на пазара са търсенето и предлагането, трябва да се обърне внимание на теориите за тях.
Теорията за търсенето е зависимост между търсенето на определено количество стока и цената на тази стока за определен период от време. В теорията на търсенето потребителите са субекти без възможност за каквото и да било влияние върху цената на стоките. Изразено графично, тази теория дава кривата на търсенето. 
Кривата на търсенето от своя страна се дели на крива на индивидуалното търсене и крива на съвкупното търсене. Логично е да се твърди, че кривата на съвкупното търсене се образува от наслагването на всички криви на индивидуалното търсене върху координатната система. По тази причина стъпката на кривата на индивидуалното търсене е отрицателна, тоест зависимостта нежду цена и индивидуално търсене имат противоположен характер, а самият модел се обяснява със закона за намаляващата пределна полезност.
Закона за намаляващата пределна полезност изобразява факторите, които влияят върху движението на кривата на съвкупното търсене. Тези фактори са - доходи и цена. Или, ако доходите и цената на стоките заместители се увеличават, кривата на съвкупното търсене се отмества в дясно. Обратно, ако се увеличава цената на допълващите стоки, движението е наляво. Тук трябва да поясня, че стоките заместители са стоки, които са аналогични на други, съответно могат да се приемат като самостоятелни, докато допълващите стоки са такива, които вървят заедно с основният продукт ( като да речем коресилина за блажната боя :))) Други по-малко важни фактори са вкусовете и предпочитанията , очакванията, които могат да увеличат или намалят търсенето. 
Основното, което трябва да се отчете в анализа на бъдещите пшромени в търсенето обаче е ясното разграничаване на търсене, от търсено количество определена стока, защото ако има промяна в търсенето като цяло, има движение на кривата като цяло, а ако има изменение в търсеното количество, имаме само движение по кривата. 
В крайна сметка идваме до извеждане на закона за търсенето, който гласи, че "Има обратна зависимост между цената на стоката и търсеното количество от нея, което купувачите желаят да закупят." Тоест това, което всеки нормален човек в днешно време интуитивно усеща - по-високата цена е равна на по-малък интерес към дадената стока....
Другата колосална сила, оказваща значително влияние на пазара е тази на предлагането. При него има определено количество стоки и услуги, които производителите искат да реализират на определена цена, за да максимизират печалбата си. Затова и зависимостта между предлагано количество и цена тук е правопропорционална или колкото по-висока е цената, толкова по-голяма ще е печалбата. При графичното изобразяване на тази зависимост се получава кривата на предлагането. Изобразява се на съшата координатна система като кривата на търсенето и изобразява едновремнно - минималната цена, на която производителите имат стимул да предлагат определено количество стока и; - оценката на използваните ресурси за производството на единица стока. При предлагането разходите са от голямо значение, защото ако алтернативните разходи са високи и цената е висока, ако са ниски и цената е ниска. 
И както при природните сили не рядко ставаме свидетели на равновесие, така и при силите на пазаа то също съществува. Равновесието на пазарните сили се свързва с определени периоди на уравновесяване - краткосрочен и дългосрочен.
За краткосрочния период Маршал казва, че търсенето е това, което измества в по-голяма степен цената, отколкото количеството произвеждани стоки. Защо е така? 
В текущ период с нарастване на търсенето, равновесие може да се постигне само с промяна на цената. Тоест, по простичко казано, ако има голямо търсене на хляб Карина за период от три месеца, производителя ще вдигне цената му, за да спечели повече пари и да покрие разходите от натоварените мощности за производството му в хлебопекарната. 
Ако цените обаче останат високи за по-дълъг период от време, това привлича нови производители в отрасъла. Предприемачите вече са се приспособили напълно към новата цена, усъвършенствали са напълно употребата на производствени фактори и равновесие се постига тогава, когато разходите са се променили, адаптирайки се към новата цена. 
За да може да функционира правилно обаче, икономиката се нуждае от общо равновесие, а не от равновесие само на индивидуалния пазар. Също както в природата. Общото равновесие предлага и по-ефективно разпределение. Тази зависимост се нарича закон на Парето и гласи - Едно лице не може да направи нищо по-добре, без друга да направи нещо по-лошо в едно и също време. Две срещуположни сили, уравновесяващи се взаимно. Така икономиката е едновременно в границите на производствените и потребителските си възможности.
Освен равновесието, има още една величина измерваща силите на пазара. Това е еластичността. Тя е измерител на вариациите в цената, търсеното и предлаганото количество стоки. 
За търсенето - еластичността определя процентното му изменение, спрямо процентното изменение на цената. Както казах - търсенето се влияе от цената. При тази зависимост връзката е отрицателна и процентното изменение се приема като средна величина между предишната и настоящата стойност на цената и търсеното количество.
Ако еластичността на търсенето е по-голяма от единица - търсенето е по-голямо от цената в %
Ако еластичността на търсенето е равно на единица - симетрична еластичност - промените в цената не влияят на дохода.
Ако еластичността е по-малка от единица - нееластичност - търсенето е по-малко от цената в %, увеличаването на цената повишава дохода.

Еластичността е различна при стоките от първа необходимост и луксозните стоки. За първите е по-ниска, докато при вторите значително висока. 
Съществува и понятие кръстосана еластичност. Тя се определя като % съотношение между влиянието на 2 стоки, които са заместители или допълващи се. Изменението в търсенето на стоката Х изменя цената на стоакта У. (шантаво нали?) За заместителите кръстосаната еластичност е положителна, а за допълващите стоки отрицателна. Тоест за стоки, които са взаимозаменяеми, цената ще нараства, с нарастването на аналогичен продукт ( например хладилници), а ако говорим за коресилина от преди малко, то той ще поевтинява, ако цената на блажната боя се повишава...
Стигнахме до еластичност на предлагането. То изразява % изменение на предлаганото количесто стока, спрямо % изменение на цената.  За стоките заместители еластичността на предлагането е по-голяма от тази на допълващите се стоки, което означава, че производствените фактори могат лесно да бъдат премествани от 1 производство в друго.

Такаааа... В заключение и след всичко казано мога да изведа основните принципи, които характеризират структурата и начина на действие на пазарния механизъм. Пазарното ценообразуване отговаря на трите принципа на икономикса така :
1. Какви стоки да се произвеждат? - Такива, които потребителите оценят по-високо, отколкото са алтернативните разходи за ресурси, необходими за производството на тези стоки:
2. Как да се произвеждат благата? - избират се методите, които водят до по-ниски алтернативни разходи - по-ниски разходи, по-висока печалба.
3. За кого да се произвеждат тези стоки? - Благата се разпределят според количеството и цената на производствените ресурси. По-голямо количество блага се разпределят между лицата, които могат да предложат повече и по-високо ценени производствени ресурси и опбратно.
Пазарните цени формират системата поощрение наказание, която мотивира стопанските агенти да се кооперират и да работят по-добре, да инвестират, да предлагат блага, които се търсят, да изразходват пестеливо ресурсите и да предлагат ефективни производствени методи.

spored men "narmada" dosta gi razbira tia ne6ta 4el si dosta za tiah i si proy4val dosta zabeliazva se no.ima edin malak problem za tova koeto si pisal tova ne6to mojed da e taka no ne i v bg.za6toto ako li4no si se zblaskval balgrskiat pazar niama i da si pomisli6 da gi pi6e6 tia raboti.vzemi si edna masa na dimitrovgrackiat pazar i zapo4ni da prodava6 tova koeto smiata6 4e 6te se prodava ,napravisi sam razslevane.i sled 1 godina rabota pak napi6i statia za pazarnoto ravnovesie tolkova 6te ti se razbarkat mislite v glavata 4e 6tye izpy6i6.priqtelj.balgarskiat pazar i samata ni darjava e edi goliam kenef,da ne bada po gryp vse pak,za6toto ni ypavliavat i zaobikaliat samo "mangali"-pod ob6t pretekst.koito v li4nite im karti pi6e grajdanstvo-balgarsko .tova go niama nikade.zatova i vsi4ki mladi izbiagaha ot toia kefef za6toto zapo4na mnoo da miri6e prosto,i ostanaha samo tia de to se nay4iha da plyvat vav lainata.a otgore varhy kykoto se nastaniha dosta zackalnici ot kakav li ne proizhodi zatova vsi4ki ostanali potanahme do o6tite ta i ve4e ima i odavaeni.