БЕЗРАБОТИЦА
В най-общ смисъл за заети се считат всички лица, занимаващи се с обществено полезен труд, незавсимо дали срещу него получават възнаграждение или не. В по-тесен смисъл, заетостта се определя от всички лица, които срещу труда си получават определено възнаграждение. Заетостта се намира в непосредствена зависимост от качествените и количествените характеристики на трудовите ресурси.  Трудовите ресурси обхващат населението на една страа в трудоспособна възраст и показват какъв е потенциалът на работната сила на държавата. Заетостта от своя страна показва степента на използване на този потенциал. Заетостта се разделя на няколко вида:

- пълна заетост - безработните са в рамките на нормалните граници
- непълна заетост - безработицата е извън рамките на нормалното си равнище
- рационална - оптимално използване на заетите за дълъг период от време
- нерационална - когато равнището на безработицата излиза извън рамките на естествената си норма, но ефективността на труда на заетите е стигнала максималните си предели при определено технологично равнище.

Безработицата е социално явление при което част от труспособното население не получава доход за труда си за определен период от време. Това са хора, които са способни да бъдат наети, да организират собствен бизнес и активно търсещи работа. Нормата на безработица показва именно каква част от трудоспособното население не получава доходи от труд.
Два лагера обясняват безработицата по два различни начина. Според закона на Оукън безработицата е в следствие на равнището на реалния БВП, което е под потенциалните възможности на икономиката. Кейнс от своя страна пък дава друго обяснение на безработицата. Обемът на заетостта той свързва с ефективното съвкупно търсене, а безработицата с недостатъчните разходи на общестовот. Ето защо неговото предложение за подобряване на ситуацията е да се увеличат правителствените разходи, което ще измести кривата на търсене надясно, съответно ще намали безработицата.

Безработицата обаче, трябва да бъде погледната и през очите на самата работна сила. В зависимост от това безработицата се дели на:
- доброволна - работниците отхвърлят предложената работа, очаквайки по-добра или от чиста проба мързел.
- принудителна - дори и да желаят да продават работната си сила не намират работа - свит пазар на труд
В зависимост от факторите, които пораждат безработицата, тя се дели на текуща, структурна и циклична.
За естествено ниво на безработица се говори тогава, когато факторите влияещи върху повишаването и намаляването на безработицата са в равновесие. Естественото равнище на безработица се формира от безработни, които са такива поради причини извън цикъла.  Пак то показва и каква може да бъде максималната заетост, съответстваща на потенциалното производство. Естественото равнище е отражение на текущата и структурната безработица. 
Ако заетостта е по-голяма от ефективната, доходите от работна заплата превишават доходите от обема на потенциалното производство и така се получава инфлационна спирала.  Така стигаме до извода, че естественото равнище на безработицата всъщност е равновесие на силите, които контролират динамиката на цените и инфлационнотот равнище на заплатите.  Защото, когато икономиката не може да създаде достатъчно работни места за всички, които искат да работят, БВП изостава и се започва целият този процес наново.
Законът на Оукън гласи - ако фактическото равнище на безработицата превишава естественото с 1 %, то БНП изостава с 2,5% от потенциалния си обем. 
За да не се стига до крайни тежки последствия за безработните от дългия период на безработица, в който се намират, се намесва държавата, която осигурява определена социална защита за тази част от населението. Тя се състои в:
- законодателно легализира нови видове полезна заетост
- създава ефективни системи за подготовка и преподготовка на работната сила
- осигурява средства от държавния бюджет или по други финансови пътища за компенсиране на безработните.

ИНФЛАЦИЯ
Инфлацията е процес на повишаване равнището на цените при което парите се обезценяват. Тя променя съотношението пари-стока и се характеризира с обезценяване на паричната единица. Годишния темп на инфлация се определя с процентното изменение на индекса на цените от текущата година в сравнение с предходната. Изчисляването на инфлацията показва практически, че тя достига опредлена критична точка, когато скоростта на обръщение на парите е увеличена, спрямо нарастването на БНП. Критичната точка на инфлация се характеризира с това, че започвайки от даден момент, независимо от по-големия обем пари, който потребителите получават, те могат да се сдобият с по-малко блага, отколкото в предходния период. 
Съществуват няколко теории за инфлацията. 
1. Теория за инфлацията като паричен феномен
Щом съвкупното предлагане е нееластично, то цените могат да се променят в следствие изместване кривата на съвкупното търсене в резултат от нови пари в обръщение. Икономическият растеж е следствие от увеличената ефективност на производствените фактори. Това означава, че кривата на съвкупното търсене не е еластична, а се премества надясно. Това е формулата на Фишер - M.V=P.Q. За да не се допуска да се появи инфлация, което да бъде следствие от увеличената парична емисия, то самата емисия трябва да бъде ограничена, да не се допуска бюджетния дефицит да бъде покриван с печатането на нови пари.
2. Теория за инфлацията от гледна точка на търсенето
Когато съвкупното търсене превишава възможностите на икономиката да увеличи съвкупното предлагане, то търсенето увеличава цените. Теорията за инфлацията като следствие от съвкупното търсене се разглежда чрез два модела - класически и кейнсиянски. При класическия модел икономиката винаги е в състояние на пълна заетост, докато при кейнсиянския обемът на производството и на заетостта могат да растат без да се променят цените до момента, в който икономиката не достигне пълната си заетост. Когато икономиката е в състояние на пулна заетост, всяко повишаване на съвкупното търсене води до повишаване на инфлацията, защото количестовто на парите не може да се увеличи. - demand-pull inflation
3. Инфлация като следствие на разходите.
В резултат на увеличените разходи, съвкупното предлагане се съкращава, а цените се покачват, независимо, че икономиката е далеч под потенциалното си равнище. Причините за това са:
- монополът на профсъюзите
- монополът на големия бизнес
- увеличение цените на суровините и горивата
Всяко увеличение на цените на производствените фактори води до спад в съвкупното предлагане. Може да бъде дори инфлация от ръст в работната заплата.

До момента говорихме за различните причини, предизвикващи инфлация. Сега е време да поговорим за различните видове инфлация и за гледната точка от която ги разграничаваме.
В зависимост от темпа на инфлация тя се дели на:
- умерена - увеличение на цените до 10% на година
- галопираща - увеличение на цените до 200% на година
- хиперинфлация - астрономическо нарастване както на цените, така и на парите в обръщение
В момента България е в период на галопираща инфлация с предпоставки тя да се превърне в хиперинфлация в следствие на големия интерес към покупка на недвижими имоти и нарастващия бюджетен дефицит, който "умно" се покрива с емитирането на нови пари. /ежедневно/

В зависимост от определящия фактор за възникване инфлацията бива:
- банкова
- пазарна институция
- импортна
В България в момента инфлацията е банкова, тъй като банките са тези, които предоставят все по-голям ипотечни, потребителски, бизнес и други кредити, които носят след себе си нуждата от все по-голямо количество пари в обръщение.

Според последиците за икономиката инфлацията е:
- балансиарана - контролируема, икономиката се адаптира към промяната в цените
- небалансирана - икономиката не може да се адптира към новите цени.
Познайте кой вид инфлация наблюдаваме в България. Дааа. Именно втория. И тъй като икономиката не може да се адаптира към новите цени, тя не спира да ги променя. Докога ли?

Според предвидимостта на стопанските субекти икономиката бива:
- антиципирана - предвидима
- неантиципирана - непредвидима
- инерционна - очаквана на базата на тенденции от минали години
Най-добрият модел за инфлация е умерена, балансирана, антиципирана. Нищо общо с инфлацията действаща в България в момента.

Последиците от инфлацията са както икономически, така и социални. И докато при икономическите те могат да са с положителен или отрицателн характер, при социалните последиците винаги са отрицателни. При стопанските обекти, там където са предвидени да действат икономически регулатори, повишението на цените има благоприятно влияние върху структурното усъвършенстване на икономиката. Бедата на инфлацията не е в увеличението на цените, а в неравностойносто положение, в което в един момент са поставени цените и личният доход. Хората се нуждаят от пари, за да живеят и се обръщат към държавата, която от своя страна, за да може да отговори на техните нужди или издава нови емисии пари или прибягва до външни заеми, което само по себе си задълбочава инфлацията. Изменя се мотивацията и производителността на труда, увеличава се безработицата, което само влошава благосъстоянието на хората, особено тези с фиксирани доходи. Непредвидената инфлация е изгодна за дебиторите и пагубна за кредиторите. Тя намалява реалната стойност на активите с фиксирана стойност, като същеврменно увеличава стойността на недвижимото имущество. Последиците от инфлацията в сферата на преразпредлението възникват независимо от целите и ценностите на населението. Последиците от инфлацията са - неувереност и нежелание за дълготрайни инвестиции, повишена хазартност на икономиката, спад в покупателната способност на паричните знаци, влошаващо се социално икономическо положение на хората и то най-вече на тези с фиксирани доходи. 
Равнището на безработица може да се намали само ако се увеличи темпът на инфлация и обратно.

КРИВА НА ФИЛИПС
Кривата на Филипс е един от онези мултифункционални инструменти използвани в икономиката, който отразява едновремнно съотношението между годишните темпове на безработица, инфлация, цени и работна заплата. Намаляването на безработицата се съпровожда с увеличаване на цените и на работната заплата. Изходната теза на Филипс е, че когато търсенето на стоки и услуги превишава предлагането, цените им се увеличават. Когато търсенето на работна сила расте в условията на ниска безработица, работната заплата расте и обратно. Кривата дава съотношенията между равнищата на безработица и инфлация. С нея се показва, че равнището на инфлация може да се понижи, ако се увеличи безработицата и обратно. Колкото по-стръмна е кривата, толкова по-ниска цена се плаща за съкращаване на инфлацията. 
Показателите за измерване на икономическа активност са следните:
- икономически растеж - процентното изменение в равнището на икономическа активност - реален БВП
- оценка на икономически растеж - икономическия темп на развитие се сравнява с домогравските показатели или равнището на икономическо развитие на страната. 
- нулевият растеж е приемлив само за равитите страни тези с домографски прираст. Попринцип е неприемлив за развиващите се страни в това число и България.
- устойчив растеж - нарастване на БНП от собствени източници
- растеж без развите / развитие в застой :) / - растеж на БНП без да се увеличава покупателната сила на населението. Проявява се при използване на квалифициран труд от чужди източници или при поризводство за износ. 

По отношение на инфлацията, кривата на Филипс регистрира всяко повишаване на общото равнище на цените в икономиката. Инфлацията се изучава чрез дефлатора на националната икономика. Инфлацията се използва като инструмент при:
- стимулиране на износа при външна задлъжнчлост
- преразпределение на доходите - обезценката на валутата води до масирана инфлация от кретори към дебитори, от производители към търговци. Пълзящата инфлация стимулира производството, ако има инфлационен процес, то той се отразява във валутния курс. Галопиращата инфлация води до разстройване на пазара, а галопиращата инфлация до смяната на една ценова системас друга. 

Като говорим за безработица, можем да кажем, че реципрочен показател на безработицата е нормата на заетостта. Нормата на безработицата се оценява спрямо естествената норма на безработица , която се определя от структурата на националната икономика. Естествената норма на безработица за текуща и структурна безработица в една икономика е винаги по-голяма от 0. 

ВРЪЗКА МЕЖДУ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

1. Правило на Оукън - всеки процентент пункт над естествената норма на безработица означава 3% соад от БНП и обратно.
2. Крива на Филипс - връзка между нормата на безработица и инфлация или, за да се намали безработицата с 1%, БНП трябва да се увеличи с 3%. 
3. Връзка между нормата на инфлация и темп на икономически растеж - когато икономиката расте, увеличава се и инфлацията - единствено изключение прави стагфлацията / спад в производството + растеж на равнището на цените /
4. Бизнес цикъл - това е времето от началото на една криза до началото на другата. Може да се разгледа като форма на икономически растеж. Разликата между фактическия и потенциалния доход се нарича производствен разрив. Нормално е фактическия доход да е по-малък от потенциалния.