Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2008 17:27 - Фискална политика
Автор: narmada Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11175 Коментари: 3 Гласове:
0



Фискален идва от латинската дума "фиск", която в буквален превод означава сандък за пари. Перефразирано в малко по-модерен стил, фиск означава държавна каса, хазна.  С това и се занимава Фискалната политика. Тя въздейства върху икономиката чрез промяна в обема и насоката на държавните разходи и чрез изменение в структурата на данъчните ставки. Фискалната политика - това са правителствените разходи и данъчното облагане. Два мощни инструмента за въздействие върху безработицата и инфлацията. Мерките се взимат поради разликата между производството и реализираното БНП. Тези разлики са:
- рецесионен разрив - доходът при пълна заетост е по-голям от фактическия равновесен доход в даден момент. Тогава размерът на дохода се определя от сумата, с която общите разходи трябва да се увеличат, за да се достигне до максималното равнище на дохода.
- инфлационен разрив - при динамично развитие на производството е достигнато равнище на дохода , при разходи, надхвърлили необходимия размер за поддържане на пълна заетост.

Целта на фискалната политика е стимулиране или ограничаване на производството, за да се постигне равновесие между съвкупното търсене и съвкупното предлагане при приемливо равнище на инфлация и безработица.  Фискалната политика може да бъде експанзионистична или рестриктивна спрямо съвкупното търсене, като променя правителствените разходи или данъчната политика.

1. Изменения в правителствените разходи
Прибавени към очакваните потребителси и инвестиционни разходи, правителствените разходи влияят върху съвкупното търсене и по този начин се постига дисбаланс при постигане на ефективно равновесие. С включването на правителствените разходи, равновесния обем на БНП се определя от една страна с C=I=G, а от друга като доходът=на направените разходи. Чрез намаляване на бюджетните разходи се влияе пряко върху съвкупното търсене, а ако се увеличат доходните данъци - така се намалява равнището на разполагаемия доход, което косвено влияе върху текущите потребителски разходи.
2. Изменения в данъчното облагане 
Данъците оказват  влияние върху потреблението и спестяванията тъй като данъчните промени непосредствено рефлектират върху равнището, структурата и динамиката на разполагаемия доход. Увеличаването на правителствените разходи, увеличава БНП, докато увеличаването на данъците има обратния ефект. Данъчния мултипликатор може да се представи като произведение от обикновенния мултипликатор и пределната склонност към потребление, която е отрицателна величина. 

Вградени стабилизатори при Фискалната политика 
Кейнсиянците твърдят, че съществува определен набор от фискални средства, вградени в бюджетната система, които автоматично предизвикват бюджетен дефицит при рецесиа и бюджетен излишък при експанзия и приближаваща инфлация. Тези фискални средства се делят на две групи - автоматично данъчно приспособяване и автоматични промени в в разходите по линия на правителствените трансферни плащания. 
Правителствената фискална политика представлява съвкупност от мерки и средства, чрез които централната власт ограничава или стимулира деловата активност с цел поддържане на общото равновесие в националната икономика плътно до нейните потенциални възможности. Тя има няколко функции - възстановява нарушеното общо равновесие и запазва стабилността в икономиката, фискална и социална функция.
Данъците представляват безвъзмездно и задължително изземване на част от дохода на стопанските субекти под формата на пари, чрез които държавата покрива своите разходи.
Според Адам СМит принципите на данъчното облагане са 4:
1. Като изискване за взаимна изгода на данъкоплатците
2. изискване за платежоспособност на данъкоплатците
3. данъкът да бъде твърдо определен, а не произволен
4. всеки данък трябва да е замислен така, че да отдържа од джоба на народа възможно по-малко

Механизмът на данъчно облагане е следният:
- данъчна основа
- потреблението - общата сума от стойността на стоките и услугите, които домакинствата действително са изразходвали за задоволяване на нуждите си
- данъчна ставка - величината, с която се облага частта от данъчната основа, приета за единица
- данъчно задължение - сума на данъка, определена чрез отнасяне на данъчна норма към данъчна основа. При пропорционално благане размерът на данъчното облагане расте пропорционално с нарастването на данъчната основа, а при прогресивно данъчно облагане с нарастването на данъчната основа прогресивно се увеличава и данъчното задължение.

Държавата като субект на Фискалната политика изземва данъци, които са приход за нея и разход за физическите лица и фирмите. Държавата прави два вида разходи - трансферни плащания, които са приход за частния сектор и правителствени покупки на стоки и услуги.  Балансирането на приходи и разходи се прави чрез държавния бюджет.
Държавният бюджет е своеобразен планов документ на правителството за неговите приходи и разходи. Анализът на косолидирания държавен бюджет обхваща - регионалния бюджет, местните бюджети, бюджета за социалните осигуровки, бюджета за съдебната система, движението на средствата и извънсъдебните сметки. Една от най-важните задачи на фискалната политика е уравновесяване на бюджета.  При несъответствие между приходи и разходи се получава бюджетен дефицит или излишък, като той може да бъде структурен или цикличен. При цикличние имаме дефицит от функциониране на икономиката под потенциалните й възможности, а структурния е следствие от определена фискална политика. Неравновесието е породено от равнището и структурата на данъчното облагане и правителствените доходи.

Вградени бюджетни стабилизатори - анализ на недискреционната фискална политика.
В този случай правителството използва вградени стабилизатори. Това са всички характеристики на бюджета, които редуцират цикличните флуктуации на икономиката и ги приспособяват към стабилност. Формира се бюджет с циклични излишъци или дефицити. Видовете вградени стабилизатори са:
- осигуряване срещу безработицата
- програми за благосъстоянието, ориентирани към подпомагани на определени социални групи
- пенсионно осигуряване

Държавният дълг е сумата, която правителството дължи на своите кредитори в определен момент. Натрупването на държавен дълг е доказателство, че правителството е изразходило повече средства от набрания бюджет. Дългът може да бъде вътрешен, може да бъде и външен.
Теоретично основание на фискалната политика е теорията за дохода, според която всяка промяна в правителствените покупки, преките данъците и трансферните плащания се нарича фискална политика. Всички те са ограничени от правителствения бюджет.
Фискалната политика има за цел стабилизиране на дохода ако се появи тенденция за намаляването му и да се забавя растежа, ако той надминава потенциалното равнище. Дефлационният разрив е недостигът на съвкупно търсене спрямо равнището на дохода, съществуващ при пълна заетост. 

Ефектите на фискалната политика спрямо бюджета могат да бъдат няколко:
- циклични ефекти - ако БНП расте, то расте и данъчната ставка
- ако БНП намалява, то намалява и Т или дефицит в бюджета
Вградените стабилизатори се стремят да премахнат изцяло рецесионните или дефлационните разриви. 

Влияние на фискалната политика върху икономиката.
Правителствените покупки са елемент на правителствените разходи и също на фактическия съвкупен доход и заетост.  Въздействието им върху съвкупния продукт на националното производство се засилва с коефициент, чиято стойност зависи от пределната склонност на потребление и спестяване.
Увеличаването на съвкупния доход при въвеждането на единица правителствен разход е равен на величината на правителствения разход по реципрочната стойност на пределната склонност към спестяване.
Данъчния мултипликатор показва с колко ще спаден дохода при въвеждане на допълнителна единица данъчно облагане. 
Мултипликаторът на балансирания бюджет е равен на единица при нормални стойности на правителствените покуипки и трансферните плащания.
Данъчният мултипликатор действа по-слабо върху дохода, за разлика от мултипликатора на правителствените покупки, който е в състояние да измени в значителна степен равнището на дохода.

Съществуват няколко начина за финансиране на така нежелания дефицит:
- Вземане на заеми и продаване на ценни книжа. Общия обем на заемите формира вътрешния дълг
- Пускане на допълнително количество пари в обръщение

Начини за ликвидиране на излишък:
- погасяване на вътрешния дълг
- изземване на пари от обръщение

Фискалната политика като стимулатор на съвкупното предлагане
Чистата възвръщаемост е съвкупен ефект от стимулиращата фискална политика в дългосрочен период, който се проявява при промени в предлагането. По-ниските данъчни ставки означават по-високи данъчни постъпления. С ръст на данъчната ставка от 0 до 100%, данъчните постъпления нарастват до максимум след което спадат до 0.

Последици от фискалната политика
1. ръст на бюджетния дефицит. В макроикономиката бюджетния дефицит не е проблем, регулира се със затягане на коланите, защото външния дълг е начин за привличане на външни инвестиции. Тази политика се постига с ограничаване на правителствените покупки и увеличение на инфлацията
2. Ефект на изтласкването - поради повишен лихвен процент намалява относителния дял на инвестициите спрямо правителствените покупки. В дългосрочен план увеличаването на дохода се дължи на промяната във факторите за производство. 
3. Влиянието на фискалните инструменти върху предлагането на производствени фактори. Трансферните разходи и правителствените покупки не влияят, а данъците имат ефект върху труда и капитала. Но фискалната политика влияе върху фактическия БНП защото променя правителствените покупки в дългосрочен план. Потреблението, инвестициите и чистия експорт са негативно повлияни от лихвения %. Най-нечувствителен към лихвения процент е капитала. В дългосрочен план ако расте бюджетния дефицит се появява и търговски такъв. 
Бюджетния дефицит е удобно средство за анализ на Фискалната политика, защото съществува твърда връзка между него и равнището на дохода. 
- увеличението на правителствените разходи увеличава бюджетния излишък
- същите инструменти увеличават дохода
- по-високите данъци означават по-висок бюджетен излишък
- по-високите данъци означавт и по-нисък доход

Фискалните инструменти влияят на бюджетния излипък чрез равнището на дохода. При неутрална фискална политика, бюджетния излишък е функция на дохода. Стабилизацията е равна на ликвидиране на инфлационния и дефлационния разрив на дохода.


Тагове:   политика,


Гласувай:
0



1. maxfun - фискална
01.02.2008 14:10
означава приходна или данъчна:)
цитирай
2. анонимен - Super-namerih kakvoto mi trqbva6eq a se bqh ot4aqla,4e nqma da moga!
14.05.2008 13:43
Hubavo e de se publikuvat i o6te pove4e raznoobrazni i polezni statii, koito horata da mogat da izpolzvat!
цитирай
3. анонимен - bravo !!
03.01.2009 16:11
naistina statiqta e dobra .. dano poveche hora pravqt takiva razbiraemi raboti..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: narmada
Категория: Лични дневници
Прочетен: 885536
Постинги: 34
Коментари: 259
Гласове: 159
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031