Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2008 15:15 - Международен валутен пазар.
Автор: narmada Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4205 Коментари: 0 Гласове:
0



    Валутния курс е отношението, в което една парична единица се разменя за друга. Той също така е и средство за превеждане цените на стоките от една валута в друга. Международния валутен пазар обхваща транзакциите, в които е въвлече размяната на чужда валута и като цяло не е локализиран.

     Когато валутния курс се изразява парично като разменно отношение на две валути, той е номинален, реален валутенкурс имаме, когато се коригира с темповете на инфлацията и икономическия растеж. При плаващия валутен курс разменните отношения непрекъснато се променят, докато при фиксирания имаме ясно установено равнище на една валута, спрямо останалите. Прос курс се наблюдава, когато имаме две валути, курсовете на всяка от които е изчислена спрямо трета валута. Спот курс има когато курса на валутите е изчислен спрямо сделки с незабавна доставка, а когато е изчислен спрямо сделки с бъдеща доставка имаме форуърден валутен курс.

     За да се придобие по-добра представа за валутния курс като цяло, трябва да се обърне внимание и на факторите, които му влияят:
- платежен баланс - при дефицит валутата се обезценява, при излишък поскъпва
- паритет на покупателната способност - изразява връзката между валутния курс и равнището на цените
- лихвен диференциал - разликата между лихвеното равнище в страната и в другите страни
- изменение в реалните доходи - влияе косвено на валутния курс спрямо промените в търсенето и предлагането на стоки и услуги, които се променят при промяна в потребителските доходи
- международно движение на капитал - притока на капитал в една страна спрямо износа му ще повиши търсенето на нейната валута - тя става по-ценна
- вкусове и предпочитания - ако се увеличи вноса на предпочитани стока - намалява курса на местната валута и обратно

    Поскъпването на валутата отново е сравнителна величина спрямо друга валута. Самото поскъпване покачва ценноста на националната валута съответно и покупателната способност на потребителите. Факторите за поскъпване на валутата са :
- по-голям износ и по-малък внос
- понижаване на инфлациата под нейното равнище в търговските партньори на страната
- по-висок реален лихвен процент в страната и по-нисък такъв извън нея.
     Обезценяването на националната валута е онратното действие на поскъпването :))) Факторите за това нещастие са:
- по-висок внос на стоки, по-малък износ
- инфлация над нормалното ниво в търговските партньори
- по-нисък реален лихвен % в страната и по-висок такъв навън

     Търсене и предлагане на валута
/Като пример ще посочвам валутите на САЩ и Англия/
Съществува обратна зависимост между цената на паундите и търсеното количество от него. Равновесният курс и количеството паунди, които се разменят на мвждународния валутен пазар се намира в пресечната точка на кривите на търсене и предлагане. Ако курсът падне има излишък на паунди и обратно.

     Международни валутни системи.
Международната валутна система представлява набор от правила, структура и механизми, посредством които тя изпълнява своите функции. До момента са съществували три валутни системи - Система на златния стандарт, Бретънуудска валутна система и Система на плаващите валутни курсове, която функционира и сега.
     При системата на златния стандарт липсват каквито и да било ограничения, а валутата е напълно конвертируема, защото всяка поотделно се разменя за злато. Всяка страна сама е определила количеството злато, което стои зад всяка банкнота в обръщение и съответно тя може да се обменя по това златно съдържание. Златните запаси са били основата на паричната маса, а априспособяването на платежния баланс е ставало автоматично посредством промените в златните запаси. Тази система би функционирала прекрасно, ако правителството поддържаше обявеното златно съдържание на своята валута, но след Втората световна война и кризата 1929 - 1933 година и суспендирането на свободната търговия със злато, цялата система рухва и доказва неефективността си.
     Бретънуудската валутна система е нещо като лекарство за разрушената международна търговия и финансовата система след Втората Световна война. Има за цел да възстанови руините и да влее свежа кръв в икономиката. Как действа?
- чрез премахване ограниченията в международната търговия
- чрез изграждане на валутна конвертитуемост
- чрез стабилни валутни курсове

     Система на плаващи валутни курсове
Аргументите за появяването, съществуването и действието и до момента на тази система са следните:
- плаващия валутен курс осигурява равновесие в платежния баланс и по този начин правителството е освободено от задължението да насочва монетарната и фискалната политика за постигане на това равновесия, а вместо това насочве двете политики към истински важните проблеми, които ги касаят
- свободно плаващия курс елиминира необходимостта да се поддържат някакви резерви и по този начин се освобождават средства, които влизат директно в потока на инвестициите
- позволява на страната да осъществява международна търговия и да създава сравнителни предимства.
     Плаващият валутен курс изпълнява функция на приспособяване на валутата една към друга, както и изолирането й една от друга. Също така той може да предпази страната от външни влияния като инфлация, безработица и ценови шокове в другите страни. Плаващия валутен курс дава възможност на страната да провежда сама валутната си политика, по-този начин се възстановява паричната автономност, и всяка държава сама определя количестовто на инфлацията в стопанството си.

     Валутен курс на лева.
Валутната политика до 1996 год. е в рамките на възприетия от правителството и БНБ плаващ валутен курс, с намеса от ЦБ, целяща стабилизация на лева. СИтуацията през 1996 год. беше такава,че изискваше коренна промяна в подхода на валутната политика. Обменният курс започна да нараства драстично, когато и брутните национални резерви останаха по 500 млн. лв в края на "96та. Започна да се формира инфлационен натиск, който БНБ задържа за известно време с монетарни инструменти и пряка намеса на валутния пазар. Пагубно през 1996та беше резистентното изтичане на капитал - потребителите масово теглеха валута в брой от валутните си депозити в банките и това доведе до хаос на пазара. ДИнамиката на обменния курс на лева спрямо долара тогава / 1долар се разменяше за близо 3 лв/ показа тенденция към обезценяване на националната валута. Показателите към това бяха:
- месечни скокове, причинени предимно от фундаментални фактори и характеризиращи се с високи амплитуди и изменения
- скокове от спекулативен характер, резултат от случайни промени в търсенето и предлагането на валута - това причинява краткотрайна, но значителна обезценка на валутата в даден момент. 

     90те години на 20 век за валутния пазар в България бяха като скоростно влакче на ужасите. Редица фактори определяха поведението на валутния курс тогава. Един от тях е равнището на цените - тогава се наблюдаваше изпреварващо повишаване на цените на вътрешния пазар спрямо валутния курс. Това бяха периоди на валутни кризи с висока инфлация, когато за кратки периоди месечните темпове на цените се изравняваха с обменния курс. Друг фактор е и отношението между цените и вноса, производителността на труда, паричното предлагане, интервенциите на паричния пазар от страна на БНБ, очакванията на участниците на валутния пазар. Въвеждането на паричния съвет беше начолото на стабилизацията.

     ВЪвеждане на валутен съвет
Динамиката на валутния курс през 1991-1996 год. се оказа силно чувствителна от очакванията за движението на лева, от политическата криза, от факторите за търсенето и предлагането на валута.  Паричният съвет беше единствената спасителна сламка на хоризонта. След въвеждането му се създаде изкуствено поддържано надценяване на лева с фиксинга, а през 1999 год се извърши девалвация на лева.
     Паричният съвет е система, която се въвежда в страни с дефицитен платежен баланс, голяма външна задлъжнялост, лоша финансова дисциплина и нестабилна банкова система - също както в България по това време. Държавата е принудена да прибягва да дългосрочна външна помощ за финансиране на дефицита в платежния баланс и поради това нейните кредитори и предписват задължителни условия, за да и отпуснат те финансовата помощ. Основни компоненти в констуркцията на Паричния съвет въведен в БГ са:
1. БНБ гарантира фиксиран курс по размяната на левове за германски марки
2. БНБ е длъжна да поддържа валутен резерв, достатъ1ен да покрива по фиксирания курс намиращите се в обръщение банкноти, монети и касова наличност в националния трезор.
3. На БНБ е забранено да рефинансира Търговските банки, освен в случаи на системен риск за банковата система и то в определен лимит.
     Паричният съвет променя съществено функционалния механизъм на макроикономиката, защото правителството не може да влияе върху паричната маса, лихвения % и валутния курс. Паричния съвет е защитен от политически натиск, защото правилата на паричната политика за предпазени със закон. Активната апрична политика се сменя с активна фискална политика. 
    Преките резултати от въвеждането на Паричния съвет се проявяват в подобряване на финансовата дисциплина, изчистване на икономиката от губещи предприята поради премахването на субсидиите за тях, балансиране на приходи и разходи в бюджета.  Косвеният ефект се получава от влиянието на вноса и износа върху заетостта , а фиксирания валутен курс променя тяхната динамика. Въвеждането на паричен съвет означава преход в паричната политика към правилата на автоматичното регулиране на паричното предлагане чрез обвързване на паричната маса със 100%-то й покритие с валутни резерви.  Осезаемите резултати от паричните съвети са:
- увеличават се както левовите, така и валутните резерви на населението
2. голямо количество обездвижени пари се вклюяиха в паричния поток
3. намалиха се темповете на инфлация
4. намалиха се равнищата на лихвения процент
5. подобри се събираемостта на задължения към бюджета
6. процес на изравняване на вътрешните с международните цени
7. Нормализираха се плащанията по вътрешния дълг и бюджетните приходи
Очакванията за Паричния съвет бяха големи - да се спре намаляването на БВП и обедняването на населението, да се намали външния дълг и да се повиши жизненото равнище, да се намали инфлацията, корупцията и престъпността. Един от показателите обаче започна да се увеличава и запази равнището си през цялата 1998 год. Това беше показателя пари извън банката, който свидетелства за ниско доверие в банковата система. Друг показател - оценката на външния капитал започна обещаващо след въвеждането на Паричния съвет, но след наколко месеца колебанието се повиши и накрая доведе до спад. Фиксирания курс и паричния съвет притежават недостатъка да пренасят външните шокове директно в страната.
     Приспособяването на валутния баланс е процес, който отстранява неравновесието. Инструментите за това са пренасочване на покупки от национлани към чуждестранни стоки и услуги и обратно и повишаване или намаляване на общото равнище на разходите в националното стопанство.



Тагове:   международен,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: narmada
Категория: Лични дневници
Прочетен: 883233
Постинги: 34
Коментари: 259
Гласове: 159
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031