Платежният баланс на една страна е регистър за вписване на международните транзакции на нейните резиденти. В него се натрупва информация, необходима за управление на международните икономически отношения на страната.  Ако трябва да погледна платежния баланс от гледна точка на времето, то най-доброто с което мога да го сравня е дневник за международните покупки и продажби на стоки, услуги и активи на местни и чуждестранни рвзиденти на РБ.

Търговията със стоки и услуги съставлява платежния баланс, а когато към него прибавим и едностранните трансфери се получава текущия платежен баланс. Капиталовите трансакции пък дават информация за финансовите активи. Заедно с първите три хоризонтални пера, записванията дават информация за консолидирания платежен баланс.

Платежният баланс може да бъде разглеждан както счетоводно, така и от пазарна гледна точка. При втория поглед върху платежния балнс имам итворен икономика, която се стреми към равновесие, а заедно с нея и платежния балнс се стреми да изчисти дефицита или активното салдо. 
     Платежният баланс е макроикономически елемент обхващащ всички постъпления и плащания от страната към чужбина. Съставя се в национална валута и правилото е такова, че действителния размер на купените през годината парични единици трябва да бъде равен на продадените. Зад платежния баланс стоят сделки като търговия със стоки и услуги, покупко-продажба на финансови и материални активи,дарения, помощи, чуждестранни пенсии, сделки с официалните златно-валутни резерви на страната. Именно въз основа на тези операции, платежния баланс има 3 основни групи сметки и те са:
- Текуща сметка - търговията със стоки и услуги + едностранните трансфери
- Капиталова сметка - внос и износ на капитали
- Официални златно-валутни резерви

     Платежния баланс като счетоводен документ
Всяка една сделка със света обхваща най-малко две статии от платежния баланс и затова е прието тя да се отразява и като кредит и като дебит. Сделката може да бъде независима - когато поражда плащането и зависима - когато само го отразява. Независимите сделки пораждат кредитното записване в платежния баланс и отразяват износа на стоки и услуги и вноса на чуждестранен капитал, а зависимите сделки обикновенно се записват в капиталовата сметка за парични плащания на платежния баланс.
Прилив на капитал имаме тогава, когато се увеличава собствеността на чуждестранни граждани в страната или намалява националната собственост в чужбина, а аотлив на капитал имаме когато се случва обратното. Времевият период за платежния баланс е една година, но понякога може да се прави и на по-кратки периоди. 
     Трансакциите в платежния баланс се записват на принципа на двойното счетоводство. Всяка сделка има 2 страни - трансфер на стоки услуги и активи от една страна и трансфер на платежни средства от друга. За плащане на трансакцията двете страни по сделката са представени от двете колони на баланса - дебит и кредит. В дебитната колона се записват потоците от страната, а в кредитната към страната. 
     Текущият баланс е баланс на плащания по текущи сделки. Той е търговки баланс / видим/ , включва износа и вноса на стоките. Валутната сума на всички изнесени стоки се отразява в актива на търговския баланс, а на всички изнесени в пасива. Разликата между двете е салдото, което може да бъде активно или пасивно. Текущия баланс може да бъде също така и невидим или това са всички видове услуги, доходи от внесен капитал, едностранни преводи и други. 
     Капиталовия баланс е другата разновидност на платежния балнс. Това са всички сделки, при които се променя собствеността върху чуждестранните финансови активи - местни активи се прехвърлят върху чуждестранни резиденти и обратно. Капиталовите операции могат да бъдат дългосрочни - портфейлен инвестиционен капитали пряк инвестиционен капитал, могат да бъдат и краткосрочни.
     Официалните златно-валутни резерви е третата разновидност на платежния баланс. Това са всички сделки, които се извършват от държавните органи. При тях мотивът не е търговски.  Те действат от една страна като променят държавните резерви, а от друга с размера на таи промяна се намалява разликата между активите и пасивите по текущите сметки. Салдото е предназначено за обобщаване на информацията в платежния баланс. За да се оформи салдото, операциите се разделят на балансиращи и основни. Основните логично имат самостоятелен характер в структурата на вънвнотърговските сделки, докато балансиращите играят поддържаща роля и чрез тях се покрива несъответстието между плащания и постъпления. Пример за балансираща операция е промяната на резервите. 
     Как се премахват неравновесията в платежния баланс? 
Като цяло той винаги е уравновесен, но различия се получават в отделните групи сметки. Дефицит има, когато плащанията с национална валута са по-големи от постъпленията и обратно. Международните икономически отношения играят съществена роля при определяне на платежния баланс и затова именно на тях трябва да се обърне внимание. Напоследък се наблюдават някои промени в МИО като например:
- все повече нараства тяхната роля на всетовния пазар
- международното движение на капитали става водещо, а търговията със стоки и услуги минава на заден план
- в движението на дългосрочни капитали се наблюдава относителна самостоятелност.
Съществува един автоматичен механизъм при платежния баланс, който контролира:
- промяната на доходите - домакинствата ще усетят промяна в доходите, когато се увеличат данъците, които се изземват от личните доходи и когато от разполагаемия доход се отделят по-голяма част за спестяване, отколкото за потребление
- фирмите решават проблема с инвестициите си, могат дса регулират разходите си за внос на стоки и приходите си от износ
- държавата осъществява промяна на доходите чрез намаляване на държавните разходи, независимо, че социалната цена става по-висока

Друг начин за контрол е лихвеният процент.
- намаляването на лихвения процент означава увеличаване предлагането на парите
- увеличаването на лихвения процент води до намаляване на паричната маса и увеличаване търсенето на пари
При дефицит в текущата смевтка и пасност от обезценяване на националната валута ЦБ интервенира като  продава чужда валута срещу национална и това води до:
- намаляване на количеството национални пари в обръщение, защото се свива паричната маса. В резултат националните цени падат и се засилва конкурентноспособността на износа
- по-висок лихвен процент -  прилив на чужд капитал, намалената парична маса свива и касовите остатъци в населението, което намалява покупките на вносни стоки. 
В резултат постепенно се преодоляват неравновесията в платежния баланс.

Друг начин за преодоляване на неравновесията е чрез използване на валутния курс.. Тук механизмите са няколко, като започнем със стихийния механизъм:
- стихиен механизъм - промените във валутния курс действат обратнопропорционално на съотношението търсене-предлагане на валута.
- промените във валутния курс се допълват с промяна на резервите на държавата. Използват се валутните резерви и търговските възможности на ТБ. При пасивен баланс ТБ намаляват чуждестранната си валута като я предлагат на местния валутен пазар. Това задържа повишаването на курса на чуждестранната валута. При активен платежен баланс банките могат да използват част от предлаганата валута, за да увеличат или намалят активите и пасивите си в чуждестранна валута. Така се намалява предлагането и се задържа повишаването на курса на чуждестранната валута.

Използват се също така и резервите на Централната банка. Как? Значение има характерът и целта на валутната политика на държавата. Връзката между промяната на валутния курс и промяната на официалните резерви е обратна. Изследванията показват, че при наличие на дефицит в търговския баланс на страната и провеждане на действия по преднамерена девалвация на националната валута, първоначално във времето дефицитът се задълбочава, след което бива преодолян и търговският баланс върви към излишък. Този ефект на девалвация е известен като ефект на Джей. Причината за появата на това явление е незабавното поскъпване на вносни стоки в страната и сравнително по-ниската еластичност на търсене на български стоки в чужбина. 

Моделът на абсорбация като начин за изразяване на ПБ представлява връзката между вътрешното производство и внос и получените доходи в стопанството.  Срещу доходите стои поглъщателната способност на стопанството и ако националното производство не задоволи таи способност, то  тогава се внася чуждестранна продукция и в текущата сметка на платежния баланс се формира дефицит. Преодоляването му става чрез средствата на монетарната и фискална политика, което води до промяна в националните разходи.

     Състоянието на платежния баланс в БГ се формира под влиянието на либерализацията на вноса и износа, европейската ориентация на външния обмен, динамиката на външния дълг, системата на паричния съвет и инвестиционната ориентация на икономическата политика.  Тези фактори оказват противоречиво влияние върху неговата динамика. В средносрочен план това стимулира износа и подтиска вноса, защото състоянието на националния пазар е далеч под европейското равнище. Вероятността да се формира отрицателно салдо за следващата година е голяма и то при намален обем на външнотърговския обмен. Противодействащ фактор би могъл да бъде умереният протекционизъм, стимулиране на експорта и радикална промяна на производствената структура.  Всичко това е необходимо да се вгради в дългосрочна стратегия на икономическата политика.  По силата на пазарния автоматизъм, благоприятни промени в платежния баланс трудно ще настъпят, тъй като през следващите години инфлацията в БГ може да стане сравнима с нейните темпове в ЕС, а реалният валутен курс ще продължава да е подценен. Това ще намалява стимулациите за износ в ЕС и ще създава предпоставки за отрицателно салдо в текущата сметка. Ниското заплащане на труда в сравнение с европейското равнище няма да компенсира загубата от реалното оскъпяване на лева.
     Очакваното митническо облекчение от приемането на страната в ЦЕФТА ще се отрази по-силно на вноса, защото салдото с тези страни традиционно е отрицателно и едва ли скоро ще се промени. Въпреки нарастващите валутни резерви на БНБ отрицателното салдо по платените и получени лихви ще остане голямо и ще влошава допълнително състоянитео на текущата сметка. 
     Нерационалната икономическа политика в продължение на много години, намаляването на валутните постъпления, влошаването на икономическите показатели, всичко това е предизвикано от неблагоприятната стокова структура на външнотърговския обмен и имаха за естествена последица нарастването на външния дълг. Плащанията по дълга и намаляването на БВП ограничаваха възможността за реализацията на значими социални порграми. Замяната на дълг срещу собственост би подобрило както текущата, така и капиталовата сметка поради намаляване на плащанията по лихви и погасяване на главницата. Но рано или късно чуждите капитали ще репатрират печалба, а и капитал. При замяната част от печалбата, която идва от дисконтираната цена на дълговите инструменти на вторичния финансов пазар отива в инвеститорите и посредниците при сделката, което не е изгодно за страната.

Пуснала си си лекцията от университета за платежния баланс в блога? :))

..не е нужно да откриваме топлата вода, а само да е използваме..